Среднощни кули

Йоели току поглеждаше нервно Дийпи. Итуралд също се чувстваше неловко с мъже, които можеха да преливат. Но бяха чудесен инструмент и не го бяха проваляли. Предпочиташе да се осланя на опита си, вместо на слуховете.

— Лорд Итуралд — каза Дийпи. Аша’ман никога не отдаваха чест на Итуралд, само на ал-Тор.

— Какво има? — попита той, докато оглеждаше ордите тролоци долу. Като че ли нищо не се беше променило, откакто си беше легнал.

— Вашият човек твърди, че можел да усети нещо — каза Йоели. — Там навън.

— Имат преливащи, лорд Итуралд — каза Дийпи. — Подозирам, че са поне шестима, може би повече. Мъже, тъй като мога да усетя Силата, с която боравят. Правят нещо мощно. Като примижа към лагерите им, мисля, че понякога мога да видя сплитовете им, но може и да е от въображението ми.

Итуралд изруга.

— Точно това са чакали.

— Какво? — попита Йоели.

— Техните Аша’ман.

— Не са Аша’ман — отвърна припряно Дийпи.

— Добре. С техни преливащи могат да срутят тази стена като купчина дървени кубчета, Йоели. И морето тролоци ще нахлуе и ще изпълни улиците.

— Не и докато аз стоя тук — каза Дийпи.

— Обичам войнишката решимост, Дийпи — каза Итуралд. — Но ти изглеждаш уморен също колкото мен.

Дийпи го погледна ядосано. Очите му бяха зачервени от безсъние и беше стиснал зъби. Овладя се, пое дълбоко дъх и каза:

— Прав сте. Но нищо не можем да направим — вдигна ръка и направи нещо, което Итуралд не можа да види. От дланта му блесна червена светлина — сигналът, с който приканваше другите при себе си. — Подгответе хората си, генерал-капитане. Скоро ще е. Не могат да задържат толкова много Сила без… последствия.

Йоели кимна и бързо се отдалечи. Итуралд хвана Дийпи за рамото, за да привлече вниманието му, и каза:

— Вие ашаманите сте твърде важен ресурс, за да ви загубим. Дракона ви прати тук да помогнете, а не да умрете. Ако този град падне, искам вие с другите да се махнете оттук, с колкото ранени можете да вземете с вас. Разбра ли ме, войник?

— Много от хората ми няма да харесат това.

— Но знаеш, че така ще е най-добре. Нали?

Дийпи се поколеба.

— Да. Прав сте, както повечето пъти. Ще ги изведа — после заговори по-тихо: — Тази съпротива е безнадеждна, милорд. Каквото и да стане, ще е убийствено. Колкото и да ме гложди, че трябва да го предложа, но… това, което казахте за Аша’ман, важи и за вашите войници. Трябва да бягаме — последното бе изречено с горчивина.

— Салдейците няма да тръгнат с нас.

— Знам.

Итуралд помисли за миг, после поклати глава.

— Всеки ден, в който се задържим тук, задържа с още ден далече от отечеството ми тези чудовища. Не, не мога да замина, Дийпи. Това все пак е най-доброто място за отпор. Сградите в града също са добре укрепени. Можем да удържим вътре още няколко дни, да се разцепим и да не ги оставяме на мира.

— Тогава моите Аша’ман може да останат да помагат.