Скитникът евреин

— Напротив, имам надежда, но в себе си… — и като каза това, той завърза отворения край на торбата и я сложи на масата до пищовите.

— Господин Дагоберт, нали ще изчакаш поне Агрикол да се върне?

— Ще го изчакам… Ако се върне преди десет часа.

— Значи, ти си решил.

— Всичко съм решил. Но не предполагах, че съм толкова глупав, че да вярвам на лоши поличби.

— Понякога предзнаменованията не лъжат, господин Дагоберт — каза Гърбавото, като се мъчеше по някакъв начин да отклони войника от опасното му решение.

— Да — отвърна той, — наивните жени говорят такива работи. И въпреки че не съм наивна жена, онова, което видях преди малко ми преряза сърцето. Вероятно сметнах гнева си за предчувствие.

— Какво видя?

— Ще ти разкажа, дъще, тъкмо времето ще мине… — сетне замълча и попита: — Удари и половина, нали?

— Да, господин Дагоберт, осем и половина.

— Още час и половина — каза Дагоберт сподавено. Сетне добави: — Ето какво видях. Преди малко, когато минавах по една малка уличка, видях голямо червено съобщение, на което беше нарисувана пантера, която разкъсва един бял кон. Като я видях, кръвта ми кипна, защото една черна пантера изяде моя бял кон, приятеля на Сърдитко. Казваше се Смешльо.

Щом чу познатото име, Сърдитко изправи глава и погледна Дагоберт:

— Виждаш ли, животните имат памет. Сеща се — рече Дагоберт и въздъхна. После се обърна към кучето си и му каза: — Спомняш ли си Смешльо?

Щом чу отново името, изречено нежно от господаря му, Сърдитко изръмжа и кротичко излая, за да потвърди, че не е забравил стария си приятел.

— Наистина, господин Дагоберт, не е било много приятно да видиш черната пантера, която е разкъсала коня ти, пък макар и нарисувана.

— Да беше само това. Приближих се до съобщението и чета, че някой си Морок пристига от Германия и ще показва в един театър различни диви животни, които е опитомил, между които великолепен лъв, тигър и черна явска пантера на име Смърт.

— Какво страшно име — рече Гърбавото.

— Още по-страшно ще ти се види, ако ти кажа, че това е същата пантера, която преди четири месеца удуши коня ми близо до Лайпциг.

— Ах, Боже мой… Прав си, господин Дагоберт, това е ужасно!

— Още не съм свършил — каза Дагоберт и лицето му още повече помръкна. — Това не е всичко. Този Морок, господарят на пантерата, стана причина в Лайпциг да арестуват мен и децата.

— И този ужасен човек е в Париж! Той ви преследва! Ох, прав си, господин Дагоберт, трябва да се пазиш, това е лошо предзнаменование.

— Да, лошо за онзи нещастник, ако го срещна. Имаме с него стари сметки за оправяне.