Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— А медальонът? Медальонът — каза Дагоберт нетърпеливо. — Къде видя медальона?
— За него и за други неща, за които писах на Гърбавото, исках да се видя с госпожица Кардовил и да й съобщя за някои важни открития.
— Какви са тези открития?
— Ето какви, тате. В деня, когато ти тръгна, аз отидох при нея, за да я помоля да ми стане гарант. Но са ме следили. Тя научи това от една своя слугиня. За да ме спаси от арестуването, тя ме скри в едно скривалище в двореца си. Беше малка сводеста стаичка, осветена отгоре, през някакъв процеп. След известно време започнах да виждам добре. Нямах какво да правя и започнах да се извръщам наоколо. Стените бяха украсени с дърворезби. Вратата на скривалището беше майсторски обкована с железа. Тъй като занаятът ми е такъв, въпреки всички тревоги, започнах внимателно и любопитно да разглеждам направата. Всичко разбрах, само една медна петелка не можах да проумея за какво е. Дръпнах я към себе си, надясно, наляво — не помръдва. Накрая ми дойде наум, че тя е от някакъв друг механизъм и вместо да я дърпам, силно я натиснах навътре. Нещо веднага изскърца и видях, че над вратата на скривалището се спусна една дървена кутия. Понеже бях натиснал много силно петелката, от рязкото движение на земята падна едно медальонче с верижка.
— И на това медальонче видя адреса? — извика Дагоберт.
— Да, тате, и заедно с медальона падна и едно голямо, запечатано писмо. Наведох се да го взема и неволно прочетох адреса, написан с едри букви: „За госпожица Кардовил. Нека тя прочете книжата, веднага щом й се предадат.“ Под тези думи бяха изписани главните букви Р. и К., украсени с венетки и датата: „Париж, 12 ноември 1830.“ Обърнах плика от другата страна и видях върху двата печата същите главни букви и над тях корона.
— Печатите не бяха ли счупени? — попита Гърбавото.
— Съвсем цели.
— Тогава няма никакво съмнение. Госпожица Кардовил не е знаела, че притежава тези книжа — рече шивачката.
— И аз така си помислих, защото й бе поръчано веднага да отвори писмото. А оттогава са изминали близо две години, а печатите си стояха непокътнати.
— Очевидно — каза Дагоберт. — И какво направи след това?
— Върнах всичко на мястото и се заклех да съобщя на госпожица Кардовил. Но след малко ме откриха в скривалището. Повече не можах да се видя с госпожицата. Само успях да кажа на една от прислужниците й нещо като намек за намереното, с надеждата, че тя ще отвори очите на господарката си. И накрая, щом ми се удаде възможност да ти пиша, Гърбаво, помолих теб да намериш госпожица Кардовил…
— Но този медальон прилича на медальона на дъщерите на генерал Симон — каза Дагоберт. — Каква е тази работа?
— Тази работа е много проста, татко. Сега си спомням, че госпожица Кардовил им е роднина. Тя ми каза.
— Тя е роднина на Роз и Бланш?
— Без съмнение — рече Гърбавото. — Преди малко и на мен ми каза същото.
— Е, сега разбираш ли — поде Дагоберт и изгледа със свито сърце сина си, — че трябва да прибера децата още днес? Разбираш ли, че един ден закъснение ще бъде фатален, както ми каза и клетата им умираща майка? Разбираш ли най-сетне, че не мога да се задоволя с може би и утре, защото идвам от далечния Сибир с тези деца, за да ги заведа утре на улица „Свети Франц“? Разбираш ли най-после, че не мога да чакам повече и ще подпаля този манастир.
— Но, тате, повтарям, насилието…
— За Бога, знаеш ли какво ми отговори тази сутрин приставът, когато поднових оплакването срещу изповедника на клетата ти майка? „Няма никакво доказателство и нищо не може да се направи.“
— Но сега поне има доказателства и се знае къде са момичетата. Тази увереност дава сили на човека. Бъди спокоен. Законът е по-силен от всички манастирски настоятелки на света.
— Но нали граф Монброн, при когото госпожица Кардовил ви моли да отидеш, е влиятелен мъж — каза Гърбавото. — Ще му кажеш по какви причини госпожиците трябва да бъдат освободени още тази вечер. А и госпожица Кардовил, която също има интерес утре да бъде на свобода. Тогава граф Монброн ще ускори действията на правосъдието и тази вечер ще ти предадат децата.
— Гърбавото е права, тате. Иди у графа. Аз ще изтичам до пристава и ще му кажа, че знаем къде са задържани момичетата. А ти, Гърбаво, се прибери у дома и ни чакай там, нали така, тате? Всички ще се срещнем у дома.