22 ноември 1963

Поразмишлявах върху правописните грешки, после сгънах листовката и я пъхнах в кутията с ръкописите си.

Ако е имало протест пред телевизионната станция, той не беше отразен в „Слаймс Хералд“. Съмнявах се някой да беше отишъл, дори самият Лий. Естествено аз не отчетох присъствие, но включих на Канал 9 в четвъртък вечерта, нетърпелив да зърна човека, когото Лий — или поне на него бе приписана ролята — скоро щеше да се опита да убие.

Отначало на екрана се появи само Харджис, който беше седнал зад голямо бюро и се преструваше, че си води бележки, докато вървеше запис на „Военният химн на републиката“. Беше възпълничък тип със зализана черна коса. Щом музиката затихна, той остави химикалката, погледна в камерата и каза:

— Добре дошли в „Християнски кръстоносен поход“, драги приятели. Нося ви чудесна вест — Исус ви обича. Да, обича всеки един от вас. Да се помолим заедно.

Цели десет минути Харджис надува главата на Всевишния с благодарности, задето му е позволил да разпространява словото Му, и приканвайки Го да благослови вестилите се с мир. После стана делови и се помоли на Господ да въоръжи Избрания народ с меча и бронята на правдата, за да победи комунизма, надигнал грозната си глава само на сто и петдесет километра от Флорида. Помоли Го още да дари президента Кенеди с мъдростта (каквато той, бидейки по-гъст с Онзи горе, вече притежаваше), нужна да се намеси и да изкорени бурените на безбожието. Освен това призова Бог да сложи край на разрастващата се комунистическа заплаха в американските кампуси — изглежда, фолклорната музика представляваше елемент от тази заплаха, но по този въпрос Харджис се оплете като пиле в кълчища и загуби нишката на мисълта си. Накрая благодари на Господ за тазвечерния гост, героя от битките при Анцио и при язовира „Чо Сън“, генерал Едуин А. Уокър.