22 ноември 1963
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-325-9
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «22 ноември 1963». Краткое содержание книги:
Падате ли си по истории за пътуване във времето?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца?
Прочетете „22 ноември 1963“.
От всекидневната си насочих бинокъла към тухлената грозотия отсреща. Два часа по-късно, тъкмо когато се канех да преустановя наблюдението, Марина излезе; носеше малко розово куфарче и бебето, увито в розовото одеялце. Беше заменила непристойната пола с памучен панталон и (май) с два пуловера — времето беше застудяло. Забърза по улицата, като няколко пъти се озърна, сякаш се страхуваше, че Лий тича след нея. Уверих се, че той няма да я последва, и тръгнах по петите ѝ.
Тя измина четири пресечки и влезе в телефонната кабина на „Мистър Автомивка“. Седнах на скамейката на отсрещната автобусна спирка и разгърнах вестника си. След двайсетина минути пристигна добрият стар Джордж Баухе. Марина му заобяснява нещо. Баухе я заведе до колата си и ѝ отвори предната дясна врата. Тя се усмихна и леко го целуна по устните — целувка, която храбрият рицар вероятно щеше да помни дълго. После той седна зад волана и автомобилът потегли.
Същата вечер пред къщата на Елсбет Стрийт избухна още един скандал и повечето съседи отново се наредиха на верандите да погледат представлението. Прецених, че сред тях ще остана незабелязан, и се осмелих да се приближа, за да разбера какво става.
Някой — почти със сигурност Баухе — беше изпратил Джордж и Джийн де Мореншилд да съберат багажа на Марина. Вероятно той беше преценил, че са единствените, които имат шанс да влязат в къщата, без Лий да е окован с белезници.
— Нищо няма да ви дам! — крещеше Осуалд, без да го е грижа за захласнатите съседи, попиващи всяка негова думичка. Жилите на врата му бяха опънати като струни; лицето му пак беше почервеняло като домат. Колко ли ненавиждаше склонността си да се изчервява като момиченце, хванато да предава любовни писъмца?
Де Мореншилд избра метода на убеждението.
— Чакай, приятелю. Така поне имаш шанс. Ако обаче Марина изпрати полицията… — Той сви рамене и вдигна ръце.
— Тогава ми оставете един час! — процеди Лий. Зъбеше се — гримаса, която трябваше да мине за усмивка. — Тъкмо ще ми стигне да ѝ нарежа тъпите рокли и да строша скапаните играчки, дето онези тузари влачеха, за да купят дъщеря ми.
— Какво става? — попита ме някакъв младеж. Беше на около двайсет и буташе велосипед „Шуин“.
— Семейни разправии, предполагам.
— Осмънт или както там му беше името, а? Рускинята го е зарязала, така ли? Крайно време беше, мен ако питаш. Тоя е напълно смахнат. Комуняга е, нали знаеш?
— И други са ми го казвали.
Лий се качваше по стълбите на верандата (беше вирнал глава, раменете му бяха изпънати — същински Наполеон, отстъпващ от Москва), когато Джийн де Мореншилд му кресна:
— Опомни се, глупако!
Той невярващо се ококори и се намръщи. Обърна се към Де Мореншилд, сякаш питаше: „Не можеш ли да озаптиш жена си?“, но онзи не реагира. Очевидно се забавляваше. Приличаше на преситен театрал, гледащ пиеса, която май няма да излезе чак толкова лоша: не е блестяща, не е Шекспирова, но става за отбиване на времето.
Джийн отново се развика:
— Ако обичаш жена си, Лий, престани да се държиш като разглезен хлапак. Налягай си парцалите, чуваш ли?
— Не давам да ми говориш така! — Под влиянието на стреса южняшкият му акцент беше станал още по-изразен.
— Ти ли ще ми кажеш, нахал такъв! — тросна се тя. — Остави ни да ѝ съберем нещата или ще се обадя на полицията.
Лий се озъби:
— Кажи ѝ да си затваря устата и да си гледа работата, Джордж.
Де Мореншилд се изсмя:
— Днес ти си нашата работа, Лий. — После стана сериозен: — Падаш ми в очите, другарю. Пусни ни да влезем. Ако цениш приятелството ми, както аз ценя твоето, ще ни пуснеш.
Осуалд се изгърби и отстъпи встрани. Джийн изкачи стълбите, без дори да го удостои с поглед. Де Мореншилд обаче се спря и притисна до гърдите си Лий, който вече беше измършавял до неузнаваемост. Осуалд се поколеба, после също го прегърна. Със смесица от съжаление и отвращение осъзнах, че момчето — само така можех да нарека Лий — беше започнало да хлипа.
— Тия да не са обратни? — попита младежът с колелото. — Много са ми съмнителни.
— Съмнителни са, спор няма — отвърнах. — Само че не в смисъла, който имаш предвид.
По-късно същия месец, като се върнах от поредния уикенд, прекаран със Сейди, открих, че Марина и Джун са се върнали в съборетината на Елсбет Стрийт. За известно време скандалите престанаха. Лий ходеше на работа (вече се занимаваше с увеличаване на снимки вместо с монтиране на мрежести врати против комари) и понякога носеше цветя на жена си. Марина го посрещаше с целувки. Веднъж гордо му показа моравата пред къщата — беше събрала всички боклуци — и той ѝ изръкопляска. Марина се засмя и тогава забелязах, че зъбите ѝ са оправени. Нямаше как да разбера дали Джордж Баухе е платил за разкрасяването ѝ, но предполагах, че той е щедрият благодетел.