22 ноември 1963
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-325-9
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «22 ноември 1963». Краткое содержание книги:
Падате ли си по истории за пътуване във времето?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца?
Прочетете „22 ноември 1963“.
— Не бъркай вътре, Дийк, не те ли е учила майка ти, че е невъзпитано?
Ели бавно разкопчаваше дървените копчета на палтото си, без да сваля очи от лицето ми.
— Смяташ ли, че е разумно, Джордж? — попита ме. — Това, дето сте го подхванали със Сейди — разумно ли е?
Преди да отговоря, Сейди донесе пуйката, с която се занимаваше, откакто се върнахме от Кендълуд. Седнахме до масата и се хванахме за ръце, после тя подхвана обичайна молитва:
— Господи, благослови храната пред нас. Нека твоята любов озари всяко сърце, всеки дом, всяка празнична трапеза. — Реших, че е приключила, но тя още стискаше моята длан и дланта на госпожа Ели. — И моля Те, благослови Джордж и Ели с приятелство. Помогни на Джордж да си спомни за добрината ѝ и помогни на Ели да си спомни, че без Джордж в това градче щеше да живее момиче с ужасяващо белязано лице. Обичам ги и двамата и ми е тъжно, когато виждам недоверие в очите им. В името Христово, амин.
— Амин! — повтори Дийк. — Прекрасна молитва! — И намигна на Ели.
Мисля, че Ели беше готова да стане и да си тръгне. Вероятно напомнянето за Боби Джил я спря. Или пък наскоро зародилото се уважение към новата ѝ библиотекарка. Може би остана и заради мен. Щеше ми се да е така.
Сейди я гледаше разтревожено — може би беше усетила колебанието ѝ.
— Тази пуйка изглежда невероятно апетитна — заяви директорката и ми подаде чинията си. — Ще ми сложиш ли едното бутче, Джордж? И наблегни на плънката.
Сейди беше уязвима, Сейди беше непохватна, но беше и много, много смела.
Боже, колко я обичах!
Лий, Марина и Джун посрещнаха Нова година в дома на семейство Де Мореншилд. Аз увиснах сам-самичък, но когато Сейди се обади и попита дали ще я заведа на празничната вечеринка в „Хамбара на изобилието“ в Джоди, се поколебах.
— Знам какво мислиш — добави тя, — но тази година ще е по-хубаво. С теб ще си го направим хубаво, Джордж.
И така в осем часа отново танцувахме под гроздове от балони. Тази година веселбата се осигуряваше от четирима блусари, подвизаващи се под името „Домината“. Определено бяха за предпочитане пред миналогодишните сърфкитаристи, имитиращи Дийк Дейл, а и направо се раздаваха. Отново бяха налице две купи с розова лимонада и безалкохолна бира. Както и заклетите пушачи, мръзнещи навън под противопожарната стълба. Но наистина всичко беше по-хубаво от миналата година. Във въздуха витаеше чувството на облекчение и радост. През октомври над света беше надвиснала сянката на ядрената заплаха… после като по чудо на човечеството му се беше разминало. Дочух няколко одобрителни коментара за победата на Кенеди над лошата руска мечка.
Към девет, докато със Сейди танцувахме блус, тя внезапно изпищя и се отдръпна от мен. Бях сигурен, че е видяла Джон Клейтън, и сърцето ми подскочи. Оказа се обаче, че е извикала от радост при вида на двамата новодошли — Майк Кослоу, абсурдно чаровен с палтото си от туид, и Боби Джил Олнът. Тя се спусна към тях… и се препъна в нечий крак. Майк я подхвана и я завъртя. Боби Джил ми помаха малко срамежливо.
Здрависах се с Майк и целунах по бузата Боби Джил. Грозният белег почти се беше заличил и на мястото му имаше едва забележима розова линия.
— Лекарят каза, че до другото лято няма да има и следа — похвали се тя. — Нарече ме най-бързо оздравяващата му пациентка. Благодарение на вас.
— Получих роля в „Смъртта на търговския пътник“, сър — похвали се и Майк. — Ще играя Биф.
— Браво — казах. — Обаче се пази, като започнат да те замерват с яйца.
Видях го да говори с вокалиста на групата по време на почивката и се сетих какво ще последва. Когато групата се върна на сцената, певецът каза:
— Имам една специална заявка. Има ли сред вас Джордж Амбърсън и Сейди Дънхил? Джордж и Сейди? Елате при мен, Джордж и Сейди, станете и се разкършете.
Тръгнахме към естрадата сред буря от аплодисменти. Сейди се смееше, лицето ѝ пламтеше. Вдигна юмрук към Майк. Той се ухили. Пред очите ми се превръщаше от хлапе в мъж. Промяната беше бавна, но необратима. Групата засвири… още чувам в сънищата си началните акорди: „Ба-да-да… ба-да-да-ди-дъм…“
Протегнах ръце към Сейди. Тя поклати глава, но започна да се поклаща в ритъма на музиката.
— Покажете му, госпожице! — извика Боби Джил. — Скрийте му шапката!
Присъстващите завикаха:
— Давай! Давай!
Тя се предаде и хвана ръцете ми. Затанцувахме.
В полунощ групата засвири „Заради доброто старо време“ — в друг аранжимент, по все същата трогателна песен — и балоните се спуснаха върху нас. Наоколо двойките се целуваха и прегръщаха. И ние направихме същото.