Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Някой, Стария Даг или майорът, предложи да пият кафе и чашка силно питие в градината пред новата къща; денят бе от тези хубави, топли пролетни дни, когато слънцето грее силно като през летен ден.
Аделхайд и леля Елеоноре се наметнаха с връхните си дрехи, а мъжете и без друго бяха доста облечени.
Няколко храсти се бяха вече раззеленили край слънчевата южна стена, а покрай една от градинските пътеки се синееше зеленика, която Аделхайд бе донесла миналата година от гората и бе посадила тук. Поставиха масата и столовете пред вратата на всекидневната към градината, имаше кафе и сладкиши, а после се появи и димящ грог със захар и френски коняк за мъжете, а за жените — вино.
Майорът, както обикновено, след като изпи обичайната си доза, почувства огромно желание да изнесе реч. Някога една реч му беше донесла щастие. Оттогава насам не пропускаше случай да не се изяви на този терен. След втората чаша грог той изпадна в подходящото настроение. Удари леко по чашата, за да привлече вниманието и се надигна, изпъчи едрите си гърди и се изкашля. Аделхайд наведе ниско глава, а госпожица Рамер обърна лицето си настрани. Трудно произнасяйки думи и преплитайки език, майорът държа реч, която ехтеше ненужно, но той все пак продължаваше невъзмутимо да дърдори за пролетта и слънцето, за живота и свободата, за родината. Накрая начена патриотична песен:
— За Норвегия, на бойци родина… — На челото му кацна една муха, но той я прогони с ловък замах и продължи да пее, напълно сериозен и с глас, който заваляше думите: — … за нейните гори и върхари.
Не след дълго госпожица Рамер сви устните си, изправи се рязко и гордо, остави чашата си недокосната и изчезна през вратата към всекидневната. Веднага след това се надигна и Аделхайд, като я последва тихо, смъртно бледа и вцепенена. Да, точно сега, когато тя се чувстваше толкова излишна тук, трябваше и баща й да се държи толкова нелепо — като пияница и отрепка.
Младия Даг се обърна след Аделхайд, като в неговия иначе толкова ясен поглед имаше нещо безпомощно, приличащо на съчувствие. И когато Аделхайд изчезна от погледите им, той стана изведнъж и тръгна бавно, с наведена глава, край живата ограда на градината.
До стената на старата стая, където храстите го скриваха от погледите на Стария Даг и майора, той се спря и се загледа над селището, надалеч в пролетната привечер.
Беше ловец и сега не знаеше какво да направи. Или имаше по-дълбоки причини за това да не постъпи така, както сега бе минало през главата му. Трябваше да утеши Аделхайд заради поведението на баща й, защото чувстваше, че то я бе наскърбило. Трябваше да я прегърне и да й каже добра дума. С това щеше да предизвика радостни сълзи в очите на един отчаян човек, но той сви зад ъгъла на старата стая и потъна в кухнята. Когато здрачът се спусна над земята, той пресече бавно, сякаш бе унесен в мисли двора; бе облечен в дрехите си за гората; и когато стигна горе до пасбищата — извън видимостта от имението, тръгна свободно и с широки крачки, за да избяга от всички мисли, които го потискаха, и от всеки спомен за пияния гостенин. Имаше куче и пушка в Утхайм. Боргхилд, дъщерята, които бе посещавал с удоволствие преди много години, беше отдавна омъжена на друго място. Сега там живееше само Стария Гундер заедно с една грохнала от годините, намръщена слугиня. Така той спокойно можеше да се отбива там, когато предприемаше обичайните си пътешествия в гората.
Малко след като и сина му стана, Стария Даг, без да знае какво да прави, предложи на майора да си направят малка разходка в градината.
Майорът рече, че веднага ще го последва — и щом Стария Даг изчезна зад първия храст, той напълни чашата си със силно питие и я пое на две глътки в гърлото си. После стана предпазливо, зае отново старата си напета стойка и тръгна след Стария Даг, като стъпките му първоначално бяха леко несигурни. Стария Даг не беше много далеч. Посрещна майора зад голите, пролетни храсти, като се направи, че се връща, а очите му имаха странен замислен израз, когато хвана майора под ръка и с приятелски думи го помъкна далеч от шишето с алкохол и градината.
От този ден нататък на майор Баре му се струваше, че питиетата са някак твърде строго премерени. Стария Даг не го оставяше никога сам с шишето с алкохол. Но все пак всеки ден имаше чашка силно питие, както подобава, когато има вкъщи гост, който скоро ще си тръгне. Стария Даг го подмамваше, когато времето беше хубаво, да се разходят из горите, а майорът си даваше доволен вид. Да, дори си върна нещо от старото си добро настроение, приказваше непринудено и весело за всякакви неща, като разказваше познати и нови истории с добродушния си хумор, без да е пил прекомерно алкохол. Шегуваше се със слугините, като дори за такава строга личност като госпожица Крюсе успяваше да намери весела дума или комплимент за кулинарното й изкуство или за предприемчивостта й. И майор Баре отново стана неотразим както някога — човек беше принуден, иска или не, да го обича. Само с леля Елеоноре не можеше да се сработи. Тя повече не се появи в Бьорндал, когато знаеше, че там е майорът.