Трилогия Бьорндал

Не е трудно да привличаш, когато се появяваш рядко.

Да, Аделхайд усещаше зараждащата се скрита завист по отношение на Младия Даг. През зимата той бе започнал все повече и повече да страни от вкъщи, като неговите обиколки в гората ставаха все по-далечни; при това и през редките нощи, когато си бе у дома, той пак започна да нощува в кухнята, както по-рано. Твърде ясно й показваше да усети безразличието му, а когато се случваше да я завари някой път, след завръщането си, седнала във всекидневната насред сърдечен разговор с баща си, в очите му блясваше дори нещо като ненавист. Говореше с нея само при необходимост и все по-рядко я пожелаваше.

Поради все по-нарастващото й чувство за собствената й ненужност, тя все по-страстно се задълбочаваше в разговорите със Стария Даг върху отвъдното. Обстоятелството, че можеше да му бъде опора в това време на отчаяна душевна борба, утешаваше Аделхайд заради всичко друго, като това чувство се преплиташе с техните задружни пътувания из територията на Божието слово — да, то се сля с тях в един упойващ лек срещу всякакви други разочарования.

И когато изведнъж ясно осъзна, че напоследък Стария Даг вече е загубил желание да участва в тези техни разговори, за нея това бе тежък удар. Изненада се, че е била сляпа и не е забелязала това по-рано.

Дълго време живееше с надеждата, докато тази надежда можеше да има основание, че всичко ще отмине, но колкото повече наближаваше пролетта, толкова по-малко време намираше Стария Даг да стои и разговаря спокойно с нея. През един от първите априлски дни тя също бе усетила пролетната омая във въздуха — Стария Даг отново пое към гората, за пръв път от онзи есенен ден насам. Бе излязъл още рано сутринта, преди тя да стане, без да отрони вечерта нито дума за това свое намерение, и се върна късно и много уморен, като веднага след вечерята се оттегли да спи.

Оттогава насам това нещо се бе повторило много пъти, без той да промълви нито дума като обяснение за поведението си. Да, понякога вземаше със себе си кучето и пушката си и се връщаше вкъщи с дивеч, като в него все повече и повече започна да се усеща старата му сила.

Бащата на Аделхайд, майор Баре, беше пристигнал и преди да се оттегли за сън, Стария Даг бе седнал, както обикновено, заедно с него в залата, изпи с него чаша вино и слушаше веселяшките му истории. После помоли Аделхайд да покани леля си Елеоноре на едно малко пиршество следващия ден. Сутринта отново бе отишъл рано в гората, без да се интересува от майора, а когато Аделхайд го видя преди малко на двора, той избърза да влезе преди нея вкъщи, за да се преоблече, а довечера навярно щеше да стои отново да разговоря с баща й.