Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Хасан бен Руфти престана да крещи, след като над пустинята се спусна мрак. Блестяха само луната и далечните студени звезди. Няколко минути по-късно соколът се върна при господаря си. Перушината му беше изпръскана с вътрешностите и кръвта на Руфти.
Мърсър, Халид и Бигълоу прекараха нощта в лагера на бедуините и се смяха до ранните часове на утрото на преувеличените истории на полковника. Сахара излетя веднъж през нощта, за да продължи да се храни. На изгрев слънце те се отправиха обратно към града, оставяйки Руфти на чакалите и ястребите, които се бяха събрали около него. По-късно през деня Халид замина на дълга ваканция с изчервяващата се, но щастлива Сири Патал, а Мърсър остана в ОАЕ още няколко дни, като си почиваше и проверяваше дали е вярна хвалбата на Бигълоу, че може да надпие всеки.
Полковникът спечели всичките им облози, но на Мърсър много му се искаше да го види да се надпреварва с Хари Уайт. Англичанинът нямаше да има шанс.
Арлингтън, Вирджиния
Мърсър отвори външната врата. Радваше се, че се прибира у дома. Остана неподвижно няколко минути, за да наблюдава играта на слънчевите лъчи в триетажното преддверие. Въздухът беше хладен. Внезапен и неочакван студ бе обхванал Вашингтон, а парният котел в къщата не беше включен. Мисълта за подобно дребно домашно задължение му достави по-голямо удоволствие, отколкото очакваше. Най-после се връщаше към обичайния си живот.
На масата в рядко използваната всекидневна имаше голям кафяв плик, адресиран до него. Изпълнен с любопитство, Мърсър го отвори и извади един-единствен лист и може би най-желаната привилегия във Вашингтон — дипломатически регистрационни номера за кола. В бележката пишеше: «Подарък от народа на Обединените арабски емирства. Паркирай където искаш и карай колкото бързо се осмеляваш» и беше подписана от Халид Худари.
Мърсър се засмя доволно, докато се качваше по извитото стълбище. Телефонът иззвъня и той хукна нагоре, прескочи последните няколко стъпала, влетя в бара и грабна слушалката.
— Слава Богу, че си там. — Гласът на Хари Уайт звучеше отчаяно. — Сутринта забравих да купя вестник и не мога да проверя отговорите на кръстословицата от вчерашния брой. Девет отвесно, «съблазнена от Зевс».
— Току-що се прибрах, Хари — недоволно измърмори Мърсър, отиде зад бара и видя четирите празни бутилки в кофата за боклук, които не бяха там, когато бе заминал.
— Знам, знам, но трябва да ми помогнеш. Това ме побърква. Съблазнена от Зевс? Хайде, сещаш се за кого говоря.
— Леда?
— Не, не е тя, а другата. Зевс се явил пред Леда преобразен като лебед, а другата е била съблазнена от златен душ.
Мърсър се смя, докато го заболяха гърдите.
— Златен дъжд, Хари, а не златен душ. Разликата е огромна, повярвай. — Той извади бира от хладилника и забеляза пълна до половината бутилка вино, сложена до шишетата «Хайнекен». Хари бе имал женска компания. Другото доказателство бяха фасовете в пепелниците. Старецът не пушеше такива цигари.
— Е, знаеш ли отговора?
— Пробвай Даная. Мисля, че тя е майката на Персей — разсеяно отвърна Мърсър. Стори му се, че чу шум от спалнята на горния етаж.
— Това е. Най-после. Благодаря на Бога. Хей, слушай, Дребосъка, аз и още двама души ще играем покер довечера. Интересуваш ли се?
Тялото на Мърсър се скова. По спираловидното стълбище слизаше някой. Старите дървени стъпала тихо скърцаха.
— Хари, в дома ми има човек — прошепна Мърсър. — Обади се на полицията.
— Разбира се, че има човек в дома ти. Аз я пуснах да влезе и дори и дадох ключа си.
В бара влезе Аги Джонсън. Беше по черни чорапи с жартиери, черен сутиен и черни бикини и бе наметнала една от ризите на Мърсър. Косите и бяха направени на красива прическа и блестяха като благороден метал. Беше си сложила грим, който подчертаваше най-хубавите и черти, макар че Мърсър харесваше всичко в нея. Беше истинско олицетворение на съблазънта.
— Трябва да затварям, Хари — заеквайки, каза Мърсър и прекъсна връзката.
— Подрани. Дик Хена каза, че ще се върнеш късно следобед. Мислех да дойда на летището да те посрещна. — В гласа и прозвуча желание и извинение.
— Успях да взема по-ранен самолет — отвърна Мърсър само за да каже нещо. Беше завладян от присъствието й. Беше го пленила и съзнанието му отказваше да мисли за друго, освен за нея. — Мислех, че повече няма да те видя.
— И аз. — Аги се приближи до него и той усети дъха й.