Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Като махна ръце от лицето си, Мейбъл стана и се обърна към двамата мъже. Гъстата руменина, която бе заляла лицето й, говореше не толкова за момичешка свенливост, колкото за голямото напрежение на чувствата й.
— Какво искаш от мене, Следотърсачо? — попита тя. — Аз обещах на моя баща да те слушам във всичко.
— Тогава чуй какво искам. Ето пред теб стоя аз, дивият обитател на горите, неукият, на когото се иска да има повече, отколкото заслужава. Но аз ще се постарая да бъда справедлив и към двете страни. Първо, по отношение на чувството ни към теб нашите шансове са еднакви. Джаспър твърди, че неговото чувство е по-силно, но аз не мога да се съглася с това, защото го смятам за невъзможно, иначе честно бих признал преимуществата му. И така, в този пункт сме равни, Мейбъл. А сега нека започнем от мен, защото съм по-старият. Първо ще кажа това, което говори в моя полза, а после ще се спра и на недостатъците. Като ловец нямам равен на себе си в района на нашите войски. Ако у дома се случи да няма еленово или мечо месо, да не говорим за птиците и рибата, това би станало само по причини, зависещи от природата, или по-просто казано — от волята на Провидението, а не по моя вина. С една дума, моята жена едва ли някога би изпитала глад. Но аз съм невежа, дивак. Наистина зная няколко езика, но лошо говоря на родния. Освен това съм много по-стар от теб, Мейбъл, а това, че съм бил дълги години приятел на баща ти, не е голямо достойнство в твоите очи. Нямаше да бъде лошо, ако бях и малко по-красив, но всички сме такива, каквито ни е създала природата, и е безсмислено човек да съжалява за външността си освен в някои по-особени случаи. Ако съберем всичко, Мейбъл — възрастта, външността, образованието, навиците, — струва ми се, че не съм ти еш или по-просто казано, не съм за тебе. И аз още сега бих се отказал от всякакви надежди, ако нещо не притиска сърцето ми — нещо, от което не е лесно да се освободя…
— Следотърсачо! Благородни, великодушни Следотърсачо! — възкликна Мейбъл, като хвана ръката му и я целуна с искрено благоговение. — Ти си несправедлив към себе си! Ти забравяш баща ми и своето обещание! Ти не ме познаваш!
— А Джаспър — продължи Следотърсача, като не се поддаваше на ласкавите думи на младото момиче и не позволяваше да го разколебаят — е съвсем друга работа. По отношение на обичта към жената и осигуряването на прехраната нашите възможности са равни; той е сръчно, грижливо и работливо момче. Но е и образован, знае френски, чете много, при това книгите, които, както се досещам, се харесват и на теб, винаги ще те разбере, което аз не мога да кажа за себе си за съжаление.
— Е, и какво? — нетърпеливо го прекъсна Мейбъл. — Защо трябва да говорим за това? Защо изобщо водим тоя разговор?
— Освен това умее да изразява мислите си красиво, както аз никога няма да мога. Ако има нещо на света, за което съм способен да говоря убедително и смело, това си ти, Мейбъл, а в нашия последен разговор Джаспър и тук ме сложи в джоба си, дори съвсем ме посрами. Той ми говори колко си простодушна, какво добро и отзивчиво сърце имаш, как презираш тщеславието; могла си да се омъжиш за офицер — казваше той, но за теб главното са чувствата и ти предпочиташ да последваш гласа на сърцето си, отколкото да станеш жена на полковник. Каза ми такива неща за теб, че стопли душата ми: и за това, че си красива, но най-малко мислиш за красотата си; че твоите движения са естествени и грациозни, като движенията на бягаща кошута, макар и ти да не го подозираш; че имаш точни и разумни възгледи, добро и великодушно сърце…
— Джаспър! — възкликна Мейбъл, отстъпила най-сетне пред напора на своето чувство, което се изля с непреодолима сила, като дълго задържан поток, и падна в прегръдките на младия човек, плачейки като безпомощно дете. — Джаспър, Джаспър, защо сте крил това от мен?
Отговорът на Джаспър бе също тъй неясен, както и последвалият го несвързан диалог. Но езикът на чувствата лесно се разбира. Цял час измина като една минута за влюбените и когато Мейбъл дойде на себе си и си спомни за съществуването на други хора, нейният вуйчо отдавна и с най-голямо нетърпение крачеше по палубата на „Вихър“, чудейки се как Джаспър е могъл да се заплесне така, че да пропуска благоприятния попътен вятър. Но първата мисъл на Мейбъл беше за този, когото разкриването на нейните истински чувства засягаше най-пряко.