Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Враните да те изкълват! Ако аз не те победя, някой друг ще го направи!
– Както желаеш – отвърна Алдрик. Превъртя дръжката на меча в ръката си и се приближи към Тави, насочи острието и очите му проблеснаха заплашително. – Даже и самият Арарис Валериан да беше тук, пак нямаше да ме победи. А ти не си Арарис.
Алдрик стисна с две ръце дръжката на меча и замахна. Тави видя хладния, окървавен метал на острието да се спуска към него и знаеше, че ще умре. Изкрещя и вдигна ръка пред лицето си. Знаеше много добре, че от това нямаше полза, но друго не можа да измисли.
Мечът се спусна надолу в смъртоносен удар…
…и удари в стомана, със силния, ясен звън на камбана. Пръсна фонтан от сребристи искри там, където острието на Алдрик срещна стоманата на гвардейския меч от Мемориала на Принсепс.
Фейд стоеше над Тави, стиснал с две ръце дръжката на късия меч, с леко разтворени, присвити в коленете крака. Майсторът на меча натисна силно оръжието си към Тави, но изглежда, Фейд успяваше да го удържи почти без усилие. После рязко изви ръка настрани и острието на Алдрик се плъзна надолу. Сега Фейд атакува и Алдрик отскочи назад – но не достатъчно бързо. Острието на Амара полетя към лицето на Алдрик и разцепи белия белег на бузата му. От раната потече кръв.
Алдрик зае ангард и когато се вгледа в лицето на Фейд, очите му се ококориха и червенината на лицето му избледня.
– Не – каза той. – Не.
Фейд пристъпи напред и застана между Тави и двамата мъже на стената.
– Стой зад мен, Тави – каза спокойно той и гласът му дори не трепна.
Тави зяпна от изненада. Стисна здраво дръжката на кинжала и побягна назад от двамата мъже.
– Не, не си… – озъби се Алдрик. – Не може да си… Ти си мъртъв.
– Говориш твърде много – каза Фейд.
Премина в атака и сръчно прекрачи неподвижното тяло на Амара, а мечът му полетя към Алдрик. Той го отблъсна в дъжд от алени искри, отклони настрани удар към корема си и замахна към главата на роба. Фейд приклекна и ударът премина гладко през дебелата няколко фута каменна бойница. Парче камък, с размерите на голямо корито, се плъзна надолу по стената и падна в тълпата пред укреплението.
Фейд се изправи, острието му затанцува и изтласка майстора на меча обратно надолу покрай бойниците. Рошавата му коса се вееше около главата му, а белязаното му лице беше застинало в каменно изражение. Когато мечът му удари този на Алдрик, от двете остриета се посипа ален дъжд от искри, а когато парира ответния удар, облаци от бяло-сребърни прашинки полетяха, блестейки, във въздуха.
Тави забеляза паниката в очите на Алдрик, движенията му станаха по-резки, по-прибързани, загубиха предишния си финес. Той отстъпваше, стъпка по стъпка, притиснат от безмилостните атаки на Фейд. Робът нанесе удар, който пропусна и проряза камъка до краката на Алдрик с пореден дъжд от искри. Въпреки несполуката, Фейд бързо се съвзе и продължи да изтиква противника си надолу по стената.
Тави никога не беше виждал нещо толкова грациозно и толкова ужасяващо като сблъсъка на двамата мъже. Алдрик беше по-едър, но Фейд изглеждаше по-пъргав, а движенията му по-плавни. Блокираше с лекота един след друг смъртоносните удари. Алдрик замахна отстрани към коленете му, но той прескочи свистящото острие. Следващият замах бе насочен към главата му и той се шмугна под него, после на свой ред атакува с промушващ удар в корема на Алдрик. Майсторът на меча отби острието настрани, завъртя се на пети и пропусна Фейд покрай себе си, заставайки с гръб към Тави.
Алдрик засипа Фейд с поредица от тежки удари, които робът парира, като отскочи настрани от първия, а останалите отби с острието на меча си. Фейд контрира със серия от къси замаси и промушващи удари, толкова бързи, че Тави пропусна сигурно половината. За пореден път Алдрик бе принуден да отстъпва.
Острието на Фейд се устреми към краката му, но пропусна и разсече камъка на стената. Алдрик пресрещна с тежък ритник лицето на роба, който завъртя главата му на една страна. Фейд използва движението на тялото си за удар от долу нагоре, но той отново не попадна в целта и се заби в бойницата до него.
Мечът на Алдрик се спусна надолу, попадна някъде в китката на Фейд, от която пръсна кръв. Мечът излетя от ръката на роба и падна в двора отдолу. Фейд извика и притиснал ръка към гърдите си, се свлече на колене.
Задъхан, пребледнял, Алдрик застана над Фейд и бавно замахна, изтегляйки ръка зад гърба си.
– Свърши се – каза той. – Най-накрая свърши. Загуби.