Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Какво беше това? – попита Тави.
– Той взе скалпа на Ишава – изръмжа Хашат. – Отне силата му. Това е по-страшно, отколкото да те убият, алеран.
– А вие защо не го доубихте?
– Защото не искаме да изгубим силата на Ишава. Белязахме го. След битката ще черпим от силата на този войн и така Ишава ще почива в мир.
Тави примига и се вторачи в Хашат. Тъмните очи на главатарката проблясваха свирепо. Някой запрати копие към нея и Тави видя устните ѝ да се разтягат в жестока усмивка, когато се надигна от гърба на коня и го съсече във въздуха със сабята си.
Стигнаха до стената, но натискът на битката ги притисна към северозападния ъгъл на двора, точно пред съборената част от стената.
– Дорога! – извика Тави. – Къде е Дорога?
– Навън – отвърна Хашат. – Качихме го на гарганта и го изпратихме при хората му. – Тя огледа двора и поклати глава. – Не можем да останем дълго тук, алеран. Гарганти и коне изтласкват вълците и стадоморите право насам.
– Приятелят ми! – извика Тави. – Фред! Високото момче с лопатата! Остана при конюшните! Трябва да му помогнеш!
Хашат се обърна и погледна Тави с мрачно изражение. После се усмихна, почти лъчезарно.
– Ще му помогна. Сега стъпи на гърба на коня, алеран. Дръж се за раменете ми.
Хашат насочи коня си до пробива в стената и погледна нагоре към огрените от слънцето защитници при бойниците. Някой спусна от стената въже. Тави се изправи, хвана се със здравата си ръка за едно от кльощавите рамене на Хашат и протегна нагоре пронизваната от болка, ранена от марата ръка. Пъхна кинжала със златната дръжка в колана си и се хвана за въжето. Хашат му хвърли бърз поглед през рамо, после пришпори коня и го остави да виси във въздуха. Човекът, спуснал въжето, започна да го издърпва нагоре.
– Фейд! – възкликна Тави.
Фейд изкрещя от радост и изтегли Тави върху разрушената част от стената. Лицето на роба се изкриви в гротескна усмивка. Той сграбчи Тави за раменете и го поведе бързо към бойниците, далече от ръба на стената.
Няколко легионери, задъхани и изтощени, се бяха прикрили зад бойниците. Всички бяха ранени. Бяха приклекнали с гръб към стената, с лице към двора, поставили щитове пред себе си. Бърнард също беше там, но когато видя Тави, дойде при него и стисна силно ръката му.
– Тави!
– Чичо! Къде е леля Исана?
Бърнард поклати глава и лицето му пребледня.
– Разделиха ни.
Хвана момчето за раменете и го поведе към една от незаетите бойници. Опря гърба му в камъка и коленичи, заставайки с тялото си между него и двора отдолу. Тави надникна към бойното поле отвъд стените и дъхът му спря. Никога не беше виждал толкова много избиващи се хора накуп. На бойното поле отвън цареше пълна бъркотия, също като тази в двора, но много по-мащабна. В далечината ревяха гарганти, напредваха бавно, но равномерно към стената. Малки, бързоподвижни отряди на конския клан препускаха насам-натам и атакуваха дезорганизирани стадомори и вълци.
– Велики фурии – прошепна смаян Тави.
– Наведи си главата – избоботи Бърнард. Взе един тежък легионерски щит и го изправи между себе си и двора. – От време на време прелитат стрели.
– А леля Исана?
Нещо удари металния щит в ръката му и Бърнард изръмжа гневно.
– Правим всичко по силите си, момче. Не се надигай!
Фейд нададе предупредителен вик иззад щита си. Тави се обърна и видя как някой се затича от другата страна на пробива и прескочи зейналата в пътеката под бойниците дупка. Амара се приземи до Фейд със силен повей на вятър, изпъшка от усилието и се шмугна покрай щита му.
– Тави? – изненада се при вида му тя. – Не мислех, че ще успееш да се измъкнеш.
– Помогнаха ми.
– Взе ли го?
– Да.
Тави обърна дръжката на кинжала към нея и ѝ го подаде. Амара пое оръжието от ръката му и поклати глава.
Трябва да го занеса на Първия лорд.
– Какво казва Джиралди? – попита Бърнард, с изкривено в болезнена гримаса лице.
– Откъснати сме. – Амара изтри потта от челото си и Тави забеляза, че ръката ѝ трепереше. – Конете и гаргантите притискат другите марати към гарнизона. Държат целия северен двор с изключение на стената. В източния двор всички са се прибрали в постройките и се готвят за отбрана. Джиралди смята, че хората на Дорога ще се вклинят между стадоморите и вълците до час и ще ги принудят да се откажат и побягнат.