Кръвта на мага

Хурия се свлече на земята в поклон, но Казим виждаше преценяващия ѝ поглед.

Рашид я огледа с интерес.

— Джамил твърди, че имаш новини относно някакво развитие, така ли е, момиче?

Хурия заговори бързо с уплаха в гласа:

— Господарю, магьосникът е казал на господарката ми, че тъй като носи детето му, самата тя ще се превърне в маг. Тя ми обясни, че е като някаква зараза. Възможно ли е това?

Казим изпъшка несъзнателно:

— Не!

Рашид поглади брадичката си.

— Доколкото знам жените, носещи детето на маг, се сдобиват със слаб и временен контрол над гносиса. Това е всеизвестен факт.

— Но Мийрос е казал на Рамита, че при нея ще е силно и за постоянно — настояваше Хурия.

Рашид и Джамил размениха подозрителни погледи.

— Никога не съм чувал… Ще трябва да направя няколко допитвания — той изгледа Хурия с все по-голям интерес. — Много разумен ход, че дойде веднага при нас, момиче. А как се чувства господарката ти?

— Прекалено е объркана, господарю. Все още не знае кой е бащата на децата ѝ. Ако баща е господарят, съвсем скоро би трябвало да се появят и първите признаци на „гносис“ — тя погледна умолително Джамил. — Израстваме с убеждението, че магиите произтичат от съприкосновение с демони, но моята Рамита е добър човек, господарю! Не е виновна тя, че беше избрана от Антонин Мийрос!

Очите на Хурия се напълниха със сълзи, но Казим познаваше добре сестра си: тя не плачеше без причина.

Умът на Казим препускаше. Как беше възможно неговата мила Рамита да бъде отровена по този начин? Но пък…

— Най-вероятно всичко това не би било от значение, сестричке — аз съм бащата на детето, а не Мийрос.

Хурия го погледна жалостиво:

— И така да е, братко, какво от това? Лорд Мийрос каза, че признаците ще започнат да се проявяват до следващия месец. Какво ще стане, ако не са налице?

Казим най-сетне осъзна за какво говори тя и усети как стомахът му се преобръща.

— Трябва да нападнем…

Рашид закърши пръсти и отвърна раздразнено:

— Мълчи, Казим Макани. Остави ме да помисля! — той се изправи и започна да крачи изнервено. — Антонин Мийрос ще замине за Дома Коструо за цялата идна седмица, а след това една седмица ще заседава във вътрешния кръг при Саутпойнт. Да нападнем директно стареца би било самоубийствено. Единственият начин е да го изненадаме в леглото му, а единственият човек, който може да го стори, е съпругата му — той извърна поглед към Хурия. — Ти си най-близка с Рамита Анкшаран. Съобщавала си, че е жестоко малтретирана. А дали симпатизира на нашите цели?

Казим се обади:

— Рамита го мрази…

Рашид отново вдигна ръка:

— Мълчи, Казим! Попитах сестра ти. Не се обаждай, ако не съм те попитал — той отново погледна Хурия внимателно. — Кажи ми и бъди искрена.

Хурия погледна Казим и сведе глава надолу:

— Не са малтретирали Рамита. Съпругът ѝ се отнася добре и е мил с нея. Тя е привързана към него. Не мисля, че би ни предала, но някак тя… привикна с него — тя вдигна поглед към Казим. — Съжалявам, братко. Не исках да те нараня, като ти кажа, че тя все пак изпитва чувства към него.

В един напрегнат миг на Казим му се прииска да я зашлеви силно.

— Не ти вярвам. Тя… когато аз и тя… Тя ме желаеше! И го мрази, сигурен съм!

Очите му искряха жлъчно.

Рашид не извърна поглед към него.

— Значи не вярваш, че можем да разчитаме на нея? — обърна се той настойчиво към Хурия.

Тя отвърна плахо:

— Рамита обича Казим, но не мрази Мийрос. Иска да избяга и да заживее с Казим, но ако може да го стори без да предизвиква смъртта на съпруга си, ще е много по-щастлива. Тя не е човек, който би могъл да убие някого.

— Би ли отворила вратата на Казим, ако знае, че ще носи нож в себе си?

— Вероятно, господарю, но не съм убедена. По-сигурно би било, ако аз му отворя вратата.

Хурия погледна Рашид право в очите и въпреки огорчението си, Казим се удиви от дързостта ѝ.

— О, значи би станала нашият стражар, така ли? — в гласа на Рашид се усети пресмятаща нотка.

Хурия дори не потрепна:

— Смятам, че бих могла да ви служа, господарю.

Казим разпозна поведението ѝ още от времето им на Аруна Нагар: пазареше се с преструвки и безочие, но с известно знание за истинската цена на стоките си.

Рашид се усмихна едва доловимо. Той се приведе напред, а очите му някак просветнаха с бледосиня светлина и Хурия внезапно се вцепени. Нещо бе преминало помежду им. Истински уплашена, тя прехапа устни. Рашид се изсмя гръмогласно.

— Интересно съзнание имаш, момиче. И да, очевидно щом и аз използвам гносиса, той не произхожда от демоните от Ада.