Кръвта на мага

Същата вечер, за да отпразнуват, Мийрос донесе прашна бутилка вино и склони Рамита да се наслади на чаша от опияняващата бледокехлибарена течност, чийто вкус се оказа божествен — бяло „шард“, сорт от Брес, беше пояснил той.

— Да пием за зачеването на нашите деца, съпруго!

Беше толкова видимо освободен от грижите и така щастлив, че Рамита осъзна, че започва да се привързва истински към него. След това, преди да проникне нежно в нея, боравейки внимателно с пръсти, той ѝ донесе повече удоволствие, отколкото тя някога бе изпитвала с тялото си. Въпреки вината и страха, които я изпълваха, тя се наслади на дълги мигове на блаженство в съчетаването им.

— Нали няма да нараним децата? — попита разтревожено тя, но той просто се засмя и я увери, че не е възможно.

Изведнъж той се повдигна с решителен поглед в очите:

— Съпруго, трябва да ти кажа нещо.

Тя също се поизправи.

— Какво има? — попита тя угрижено.

Той я погали по ръката.

— Не се тревожи, добри новини са. Изчаквах докато състоянието ти се установи със сигурност, но вече не мога да отлагам. Извинявай, че не ти казах по-рано, но има нещо, което трябва да знаеш, нещо, което се поражда, когато мъж маг се съчетае с жена немаг. Когато майката носи детето в утробата си, помежду им се споделят тъкани и по този начин гносисът разцъфтява в майката. Обикновено е временно и почти незначително, така че не оказва някакъв голям ефект. Но тъй като аз съм Първонаследник, а ти най-вероятно носиш две деца, мисля, че разцветът ще е силен и ще остане постоянно.

Рамита седна и прегърна коленете си.