Друговремец

Заради заниманията на чичо Ламб бях живяла на най-различни места, много от които по-примитивни и неудобни от това. Лесно се нагаждах към подобни условия и „цивилизацията“ не ми липсваше дотолкова, когато бях далеч от нея, макар също толкова бързо да свиквах с неща като електрически ­печки и душове. Потреперих от студения вятър и обгърнах тялото си с ръце, вперила поглед в скалата.

Разумът не ми помагаше особено. Обърнах се към емоциите и започнах с голямо нежелание да възстановявам подробностите от двата си брака – първо с Франк, след това с Джейми. Накрая останах съсипана и ридаеща, а сълзите леденееха върху бузите ми.

Добре, ако разумът и емоциите не помагаха, оставаше дългът. Бях се врекла на Франк и вярвах в обета си до дъното на душата си. Бях дала обет и на Джейми с намерението да го наруша при първа възможност. А кой от двата обета бих предала сега? Останах седнала, докато слънцето се търкаляше все по-ниско в небето, а лястовиците се изпокриха по гнездата си.

Вечерницата се разгоря сред черните клони на боровете и заключих, че в тази ситуация мисленето е безполезно. Трябваше да разчим да друго – на какво, не бях сигурна. Обърнах се към раздвоената канара и направих крачка, след това втора, трета. Спрях, обърнах се и опитах в другата посока. След още няколко стъпки и преди да осъзная какво съм решила, вече бях на половината път надолу по склона, тъпчех туфите трева, подхлъзвах се и падах по сипеите.

Когато стигнах до колибата, останала без дъх от страх, че вече си е заминал, видът на пасящия Донас, вързан наблизо, ме успокои безмерно. Конят надигна глава и ме изгледа с неприязън. Пристъпвайки тихо, стигнах до вратата и я открехнах.

Беше в голямата стая и спеше на тясна дъбова пейка. ­Лежеше по гръб, както обикновено, със сплетени на корема пръсти и поотворена уста. Последните слънчеви лъчи от прозореца зад мен очертаваха лицето му като метална маска – по златистата кожа лъщяха сребристите следи на засъхнали сълзи, а четината с цвят на мед по бузите му просветваше.

Погледах го, изпълнена с неизразима нежност. Много тихо и внимателно отидох до пейката и се настаних до него. Обърна се към мен насън, както често правеше, придърпа ме към себе си и отпусна буза върху косата ми. Посегна да отмести един кичур от носа си и миг по-късно рязко се сепна, когато осъзна, че съм там. Изтърколихме се на пода, Джейми върху мен.

Нямаше никакво съмнение, че е човек от плът и кръв, а не образ от платно. Опитах се да го избутам от себе си с коляно.

– Махни се! Не мога да дишам!

Вместо това той само влоши положението, като ме целуна страстно. За миг пренебрегнах липсата на кислород и се със­редоточих върху по-важните неща.

Дълго време стояхме прегърнати, без да продумаме. Накрая той промълви в косата ми едно-единствено „Защо?“.

Целунах го по мократа солена буза. Сърцето му биеше в ребрата ми и не ми се щеше нищо друго, освен да останем така завинаги, да не се движим, да не правим любов, просто да дишаме един и същи въздух.