Друговремец

Взрях се в очите му и през болката и копнежа в тях той отново доби вид на човек от плът и кръв, истински, тук, любовник, съпруг.

Страданието отново се бе изписало по лицето ми и той се поколеба, обърна се на изток и посочи надолу по склона.

– Виждаш ли онова място, зад онези дъбове? Малко по-нататък от тях.

Видях дъбовете и видях какво сочи, полуразрушена колиба на зловещия хълм.

– Ще отида там и ще остана до вечерта. За да се уверя... да се уверя, че си преминала.

Погледна ме, но не понечи да ме докосне. Затвори очи, сякаш не можеше да понесе да ме вижда повече.

– Сбогом – рече и се обърна.

Известно време го изпровождах с поглед, вцепенена, но пос­ле се сетих нещо. Трябваше да му го кажа. Извиках го.

– Джейми!

Той спря, свел глава. След миг се обърна и лицето му беше пребледняло, изопнато, а устните му бяха почти посинели.

– Да?

– Трябва да ти кажа... да ти кажа нещо, преди да си тръгна.

Той затвори очи, стори ми се, че се олюля, но може би просто вятърът подръпваше поличката му.

– Няма нужда. Не. Хайде, върви, моме. Не бива да се бавиш още. Върви.

Ала не можа да се обърне, преди да го стисна за ръкава.

– Джейми! Чуй ме! Трябва!

Той поклати глава безсилно и вдигна ръка, може би за да ме избута от себе си.

– Клеър... не. Не мога.

Вятърът навлажняваше очите му.

– За въстанието става въпрос. – Тръснах ръката му. – Джейми, слушай. Принц Чарли... армията му. Колъм е прав! Чуваш ли ме, Джейми? Колъм е прав, не Дугал.

– А? Какво искаш да кажеш? – Бях привлякла вниманието му. Потърка лице с ръкава си и очите му пак станаха проницателни и ясни. Вятърът свистеше в ушите ми.

– Принц Чарли. Ще има въстание, Дугал е прав за това, но то ще се провали. Известно време армиите на Чарли ще побеждават, но всичко ще приключи с клане. Всичко ще свърши при Кулоден. Клановете... – Спомних си клановите камъни, канарите, пръснати на полето, всяка с името на клана, чиито хора са били изтребени в този ден. Поех си дълбоко дъх и стиснах ръката му, за да запазя равновесие – беше студена като на труп. Потреперих и затворих очи, за да се концентрирам върху думите си.

– Всички планинци – всички кланове под знамената на Чарли – ще бъдат избити. Стотици, хиляди ще умрат при Кулоден. Останалите ще бъдат изловени и избити. Клановете ще бъдат смазани и няма да се надигнат отново. Не по твое време, не и по мое.

Отворих очи – взираше се безизразно в мен.

– Джейми, не се меси! – замолих се. – Ако можеш, махни и хората си оттам, но в името на Бог... Джейми, ако... – Щях да кажа „Джейми, ако ме обичаш“, но не можех. След броени часове щях да го изгубя завинаги и щом досега не му бях говорила за любовта си, не можех да започна тепърва. – Просто не ходи във Франция – казах тихо. – Отиди в Америка, в Испания, в Италия. Но в името на хората, които те обичат, Джейми, не стъпвай в Кулоден.