Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Въпросът бе като плясък на бич и ме заболя, щом усетих как Предан се присви. Сърцето ми е с теб, моя обич, с теб, увери я той.
Добре. Това е добре. Тогава вярвай само на мен и ме остави да направя каквото трябва. Не е нужно да разсъждаваш над това. Не е нужно да се чувстваш виновен за това, което си причиняват хората. То не е твоя работа. Ти се опита да си тръгнеш кротко. Те са тези, които те преследваха и ни нападнаха. Избий го от ума си.
И тя го обгърна в любов, в прииждаща вълна от топла страст, която надмогна всякаква негова мисъл. Но сякаш бе само на границата на този поток. Беше любов на котка, свирепата любов с нокти и зъби на котешко същество. Чувството ме прониза и въпреки предпазливостта си самият аз едва не й се поддадох. Почувствах как принцът прие тя да направи каквото трябва. Правеше го само за да може двамата да са заедно. Можеше ли някоя цена да е твърде висока, за да се плати това?
Тя е мъртва.
Вълчата мисъл бе като глас в стаята на спящ. За миг я въплътих в съня си. След това логиката й ме порази като безжалостен удар в корема. Разбира се. Тя е мъртва. Обитава котката.
И в този глупав миг на споделяне с вълка тя ме усети.
Какво е това? Страхът и гневът й не бяха нищо, сравнени с пълното й изумление. Никога не беше изпитвала нещо такова. Беше напълно извън магията й и в своята изненада тя разкри много от себе си.
Изтръгнах се от целия допир, преди тя да е успяла да разбере нещо повече от това, че някой е бил там, че я е наблюдавал, точно когато усетих как стиска Предан още по-здраво в хватката си. Напомни ми за котка, която е сграбчила мишка в челюстите си и я парализира с едно захапване. Изпитах едновременно чувството, че ме притежават и ме поглъщат. В един ясен миг можех само да се надявам, че принцът го е изпитал точно толкова ясно, колкото и аз. Той беше играчка за нея, притежание и инструмент. Тя не изпитваше никаква любов към него.
Но котката обича, изтъкна Нощни очи.
В този влудяващ миг на несъответствие се върнах към себе си.
Приличаше на сътресението при скока от дървото. Натресох се в собствената си плът и рязко се надигнах, зяпнал за дъх и пространство. Принцът до мен остана застинал, но Нощни очи мигновено се отзова и пъхна едрата си глава под ръката ми. Добре ли си, малки ми братко? Тя нарани ли те?
Понечих да отвърна, но само залитнах напред и простенах, щом болката от Умението избухна в черепа ми. Бях буквално заслепен, сам сред черната нощ, разкъсвана от бели мълнии пред очите ми. Примигах, после разтърках очи, за да пропъдя бляскавата светлина. Изригваше в цветове, от които ми призля. Изгърбих рамене и се присвих от болка.
След миг усетих студена мокра кърпа, притисната в тила ми. Усетих Шута до себе си, благословено безмълвен, и вдишах няколко пъти дълбоко, преди да заговоря в шепите си:
— Идват. Петнистите, с които днес се бихме, и други. Знаят къде сме от принца. Той е като маяк за тях. Не можем да се скрием, а са твърде много, за да можем да се бием и да оцелеем. Бягството е единственият ни шанс. Не можем да чакаме до изгрева на луната. Нощни очи ще ни води.
Шутът заговори много тихо, усетил болката ми.
— Да събудим ли принца?
— Не се опитвай. Далече е и е затънал дълбоко и не мисля, че тя ще го остави да се върне в тялото си точно сега. Ще трябва да го вземем като мъртво бреме. Ще оседлаеш ли конете?
— Да. Фиц, можеш ли да яздиш, както си сега?
Отворих очи. Назъбени мълнии все още раздвояваха гледката ми, но вече можех да виждам помръкналата поляна зад тях. Усмихнах се с усилие.
— Ще трябва, точно както вълкът ми ще трябва да бяга. А ти може би ще трябва да се биеш. Не е каквото всеки от нас би избрал, но това е положението. Нощни очи. Тръгвай. Избери ни път и се отдалечи колкото можеш повече. Не знам от коя посока идват другите нападатели. Разузнаваш пред нас.
Искаш да ме отпратиш по-далече от бедата. Мисълта прозвуча почти като укор.
Бих го направил, ако можех, братко, но истината е, че може би те пращам на най-голямата опасност. Разузнай. Тръгни веднага.
Надигна се вдървено и се протегна. Отърси се и тръгна — не на отскоци, а със своя поглъщащ разстояния тръс. Почти мигновено стана невидим — сив вълк, стопил се сред сивата поляна. Върви предпазливо, сърце мое, пожелах след него, но тихо, много тихо, та да не разбере колко се страхувам за него.
Станах много предпазливо — все едно, че главата ми бе пълна до ръба чаша. Не че вярвах всъщност, че мозъкът ми ще се излее от темето, ако не внимавам, но почти се надявах. Свалих мократа кърпа на Шута от тила си и я притиснах до челото и очите си. После погледнах принца. Не беше помръднал, беше все така на кълбо. Чух, че Шутът идва с конете, обърнах се и го погледнах.