Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Тя отклони поглед от Нимю и се обърна, за да види как епископ Патрициус ще вдигне в ръце чашата. И тогава…
… И тогава Гуенхвифар видя прекрасен ангел, застанал пред олтара. Крилете му бяха отпуснати, той целият излъчваше сияние. Ангелът издигна чашата над насъбралото се множество и тя засия с неземен блясък — като огромна звезда. Сиянието бе кървавочервено — като рубин, като туптящо сърце… Но не, сега чашата светеше със синя светлина — с кристалните отблясъци на дълбоко, чисто небе, и Гуенхвифар вдъхна ухание, по-сладко от уханието на всички рози, на които се бе наслаждавала в живота си. Стори й се, че в залата нахлува силен, чист и свеж вятър. Макар че присъстваше на света литургия, Гуенхвифар внезапно изпита желание да стане от трона и да изтича навън, да тича между хълмовете, по зелената Божия трева, под откритото Божие небе — което изцеляваше всички рани. Знаеше, убедена бе дълбоко в сърцето си, че никога вече няма да се бои да напусне затвора на четирите стени; можеше да върви под открито небе, през хълмовете, без капчица страх, защото знаеше, че където и да отиде, Бог винаги ще бъде с нея. Гуенхвифар се усмихваше невярващо — а сетне се разсмя на глас; някъде дълбоко в нея се обади тънко затворническо гласче: „Как смееш — на литургия?!“, а Гуенхвифар отвърна с ликуващ глас, нечуто за всички останали в залата: „Какво е Бог за мен, ако не мога да изпитам щастие от Неговото присъствие?“
Във възторженото си състояние тя едва сега забеляза ангела, който бе застанал пред нея и поднасяше чашата към устните й. Тя отпи разтреперана, свела очи, но усети нежно докосване по челото и се осмели да погледне. Сега видя, че пред нея стои не ангел, а забулена със синкав воал жена с големи, скръбни очи. Гуенхвифар долови това, което жената й казваше, в мислите си: „Аз бях тук преди Христа, и съм, и ще бъда, и създадох и теб — такава, каквато си. Затова, дъще, забрави страха и срама и се радвай, защото ти и аз сме едно“.
Гуенхвифар имаше чувството, че се носи по облаците. Тялото и, сърцето й бяха изтъкани от радост. Не помнеше да е била толкова щастлива от далечните дни на детството си. Дори в прегръдките на Ланселет не бе познала такова пълно блаженство. „О, само да можех да предам тази радост и на любимия си!“ Тя разбра, че ангелът, или каквото и да бе това невидимо присъствие, вече бе отминал, и малко се натъжи, но радостта не спираше да пулсира дълбоко в нея. Тя се взря с обич натам, където ангелът тъкмо поднасяше пламтящата чаша към устните на Ланселет, и си каза: „Ако можеше и ти да изпиташ частица от това щастие, мой скръбни любовнико!“
За последен път лумна сиянието около Граала, вихърът връхлетя, изпълни залата и сетне всичко утихна. Гуенхвифар яде и пи, без да разбира какво слага в устата си — знаеше само, че е нещо безкрайно вкусно, и се отдаде на простичкото удоволствие от храненето… „Всичко, което е около нас, на този ден, е осенено от духа Божи…“
Беше се възцарило мълчание — залата изглеждаше някак опустяла на ярката дневна светлина. Гауейн стана и заговори на висок глас, след него скочи и Галахад.
„Кълна се да прекарам, ако трябва, и целия си живот в търсене на Светия Граал, но да го зърна отново в целия му блясък…“
Епископ Патрициус изглеждаше изтощен. Гуенхвифар изведнъж осъзна колко е стар; олтарът бе празен — свещената чаша бе изчезнала. Тя стана и тръгна бързо към епископа.
— Отче… — поде Гуенхвифар и поднесе чаша вино към устните му. Той отпи и цветът бавно започна да се връща на сбръчканото му старческо лице. После каза:
— Това е бил дух Божи, който слезе сред нас… Споделихме трапезата със сина Божи и пихме от чашата, от която е пил и Той вечерта, преди да поеме пътя към Голгота…
Гуенхвифар започваше да разбира… Каквото и да се бе случило днес, то бе Божия воля. Видение се бе явило пред всеки един от тях. Епископът продължаваше да шепне:
— Кралице, видя ли… видя ли Светия Граал?
Тя отвърна кротко:
— Уви, не, отче. Може би не съм достойна. Стори ми се само, че виждам ангел Божи, а сетне за миг пред мен застана и Божията майка…
— Бог е пратил всекиму знамение — продължаваше Патрициус. — Толкова се молих това да се случи, та всеки от нас да се изпълни с любов към Христа, да го види по своему…