Мадам дьо Помпадур [bg]

За щастие принцеса Аделаид, чиято придворна дама беше графиня Д'Естрад, не я харесваше особено. От известно време Жан наблюдаваше с интерес как се обтягат отношенията между принцесата и придворната ѝ дама.

– Бих казала, че не ви е особено приятно да имате придворна дама като графиня Д'Естрад, Ваше Височество – подхвърли небрежно Жан, докато двете с принцесата наблюдаваха как от фигурите на Нептун, нимфите и рибите бликат струи вода. Наблизо стояха по-малките сестри на принцесата – мадам Виктоар, мадам Софи и мадам Луиз, завърнали се преди няколко години от манастира в Двора.

Аделаид я изгледа високомерно.

– Учудвам се от интереса ви, маркизо – отвърна тя и отметна глава също като баща си.

Жан не се притесни особено от резкия отговор. След като стана известно, че вече не споделя леглото на Луи, отношенията ѝ с кралското семейство се подобриха значително. Често канеше принцесите и дофина на частните си вечери и празненства и те идваха с удоволствие. Това беше добре и за нея, защото Луи обичаше децата си, ценеше присъствието им и ѝ беше благодарен.

Тази вечер принцеса Аделаид беше облякла сребърносиня роба с дълъг шлейф, запазен за принцесите и кралицата. Младата дама, наскоро навършила 24 години, изглеждаше много добре. Жан си спомни за Александрин и сърцето ѝ се сви от болка. Никога нямаше да види дъщеря си като красива девойка. Потрепери, загърна се в столата от фина златна дантела, умело драпирана от камериерките, и отново се обърна любезно към мадам Аделаид:

– Както знаете, някога именно аз помолих да вземете графинята за своя придворна дама.

– Именно! – Принцесата кимна на няколко придворни, които минаха покрай тях и се поклониха. Жан отвори ветрилото си.

– Ще бъда откровена с вас, Ваше Височество. Аз самата се излъгах ужасно в графиня Д'Естрад. Тя не е такава, за каквато я смятах. Само затова ви попитах доволна ли сте от услугите ѝ. Ако нямате възражения срещу нея, моля да извините любопитството ми – завърши тя и учтиво склони глава.

Аделаид я измери с преценяващ поглед.

– Ще бъда благодарна на краля, ако ми намери по-подходяща придворна дама – отсече сърдито тя.

Жан се бе надявала да чуе точно това.

Още на следващия ден тя сподели с Луи подозрението си, че графинята я шпионира.

– Трябва да намеря доказателства, знам, но не е лесно. От днес нататък ще я търпя близо до себе си само по ваша изрична заповед, сир – заяви решително тя. – Освен това съм длъжна да ви съобщя, че дъщеря ви, мадам Аделаид, е недоволна от услугите на графинята и желае друга придворна дама.

Луи се намръщи. Без да отрони дума, отиде в покоите на дъщеря си. Съдбата на графиня Д'Естрад бе решена.