Мадам дьо Помпадур [bg]

– Аз съм на мнение, че първо трябва да проведем преговори с потенциалните ни съюзници, Ваше Величество. Не сме подготвени за война, затова е добре да се опитаме да спечелим време.

След повече от три часа разгорещени обсъждания кралят освободи министрите и държавните секретари, като им благодари за изказаните мнения, без да им даде да разберат какво решение е взел.

– Много бих искал да предотвратя тази война – отбеляза замислено Луи, когато остана насаме с Жан в частния си кабинет. Той седеше зад писалището си и четеше доклади от агенти и посланици.

Жан го наблюдаваше тревожно. Нещо злокобно се бе изписало в очите му. Мислите му проникваха в бъдещето и се опитваха да преценят какви ще са последствията за страната и народа, ако започне нова война.

– Разбирам ви напълно, сир, но англичаните няма да ни оставят на мира, докато не завладеят цялата търговия с колониите.

Луи намести перуката си.

– Знам, знам... Крал Джордж не се интересува от войната на континента. За него е важна единствено възможността да нахлуе в колониите и да завладее богатството им. И сам да търгува с целия свят. – Мъката му беше очевидна. – Положих толкова усилия да постигна траен мир в Европа, а всичко се оказа напразно. Съзнавам, че не мога да предотвратя войната. Ще се наложи да се изправим срещу англичаните. Ала мосю Машо д'Арнувил е прав. Нужно ни е време да се подготвим.

Положението беше много по-трудно, отколкото по времето на Войната за австрийското наследство. Тесният съюз с Испания от времето на починалия Филип II вече не съществуваше. Прусия се бе оказала ненадежден съюзник, а според докладите на тайните агенти англичаните вече водели преговори с руската царица.