Мадам дьо Помпадур [bg]

Вътрешнополитическите конфликти все така застрашаваха мира и реда в страната. По заповед на краля през септември Парламентът се върна в Париж. Както бе обещал, той веднага изиска и от магистратите, и от клира да пазят абсолютно мълчание по въпроса с изповедните билети. Ала монсиньор Бомон, архиепископът на Париж, остана твърд в решението си да не се подчинява на кралския авторитет.

Търпението на Луи се изчерпваше. Един ден той дойде в покоите на Жан и ѝ разказа за доклада на Д'Аржансон, посветен на най-новите безредици в Париж.

– По нареждане на монсиньор Бомон още един свещеник е отказал да даде последно опрощение на умиращ.

Жан тъкмо дочиташе писмо на граф Дьо Сенвил от Рим. Побърза да го остави настрана и възкликна

– Каква подлост! Даже архиепископът на Париж няма право да се противопоставя на заповедите ви.

– Търпението ми свърши – Луи опря дясната си ръка на хълбока – типична поза, когато беше недоволен от нещо, и се намръщи още повече.

"Архиепископът ще изпита на гърба си цялата сила на кралския гняв", помисли си доволно Жан.

И се оказа права. Граф Д'Аржансон връчи на архиепископ Бомон заповед за заточение. По заповед на краля висшият духовник трябваше да се оттегли до второ нареждане в провинциалното си имение.

Парламентът ликуваше. За съжаление безредиците в страната продължиха, защото магистратите се опитаха да използват заточаването на архиепископа в своя изгода. Според Жан положението започваше да става опасно. В момента Парламентът беше много по-вреден за краля, отколкото своенравният парижки архиепископ. Бунтовния дух в Париж, липсата на респект у народа – всичко това Жан бе изстрадала на собствен гръб и виждаше ясно опасността от един опърничав парламент. По този въпрос се оказа на едно мнение с кралското семейство и придворните духовници. Всички заедно убеждаваха краля да вземе строги мерки срещу самозабравилите се парламентаристи.

Луи реши да приключи веднъж завинаги спора за изповедните билети чрез намесата на висша религиозна инстанция и Жан се съгласи с него, че най-висшият съдник е папа Бенедикт XIV.

– Епископите ще използват всички средства, за да насъскат папата срещу нас, и ще представят положението едностранчиво – предрече мрачно Луи.

– Да, а министърът на външните работи няма да си помръдне пръста, за да ви помогне в тази битка – заключи горчиво Жан и предпазливо предложи: – Не би ли могъл да се намеси граф Дьо Сенвил?

– Хм... – Луи все още не понасяше да чува това име, напомнящо му за аферата с графиня Дьо Шоазьол-Бопре.

Жан реши да пренебрегне възраженията му.

– Ако позволите, ще го помоля да поиска частна аудиенция при папата, за да му разясни как стоят нещата. Никой няма да узнае.

Луи кимна колебливо и постепенно лицето му се разведри.

– Идеята ми се струва добра...

– Графът ще се радва да ви услужи.