![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
След като Джак и Чавес излязоха и затвориха вратата, Хендли каза:
— Е?
Кларк сви рамене.
— Добре е. Само времето ще каже дали има необходимото за теренна работа, но се справя. Умно момче е.
— Каква роля има умът тук? — запита Гренджър.
— Ами, спокоен е. Като баща си.
— Би ли го взел на операция пак?
— Веднага, шефе. Има добри инстинкти, наблюдателен е и се учи адски бързо. Освен това в него има и малко сиво, което не е зле.
— Сиво ли? — запита Хендли.
— Сивият човек — отговори Кларк. — Най-добрите шпиони знаят как да изчезват, как да ходят, как да се обличат и да говорят. Ще се разминеш с тях на улицата, но няма да ги забележиш. Джак го има и е естествен.
— Още от гените на Райън?
— Може би. Не забравяй, че е израснал под микроскоп. Без дори да се досеща, вероятно е научил много от средата, в която е бил. Децата са схватливи. Джак отрано е разбрал какво правят през цялото време мъжете с тъмни костюми и пистолети. Антените му са заработили.
— Според теб ще каже ли на баща си?
— За Колежа ли? Да. Джак не е виновен, че живее в сянката на баща си, а тя е адски голяма. Реши ли какво иска да прави тук, ще намери начин да го каже.
С помощта на един митнически работник Муса натовари контейнера в багажника на взетото под наем комби „Субару Аутбек“, след което помаха на митничаря и изкара колата през портала. Разбира се, Муса не потегли към Калгари, както беше казал на митническия инспектор, а отиде петнадесет мили на изток към квартала Съри и влезе в паркинга на хотел „Холидей Ин Експрес“. Намери място за паркиране точно пред своята стая на приземния етаж, след което влезе в нея и прекара остатъка от деня в дрямка и превключване от една безсъдържателна телевизионна програма на следващата, докато накрая се спря на Си Ен Ен. В стаята си имаше безжичен интернет достъп, затова потискаше желанието си да включи лаптопа и да търси актуална информация. Имаше флашка с най-новите кодове за еднократно ползване и програма за разшифроване на стеганограмите, като не разбираше напълно принципите им, но не беше разумно да се включва към сайтовете на организацията на този късен етап на операцията. По график следващата проверка трябваше да се направи през утрешния ден, а и тя щеше да е кратка. Ако не му се каже противното, той трябваше да приеме, че останалите части на плана са изпълнени.
Загледан в тавана, Муса спря да обръща внимание на дърдоренето от телевизора и се замисли за списъка със задачи. Знаеше наизуст разстоянията и маршрутите, а и документите му щяха да издържат почти всякакви проверки. Вярно, митническият инспектор на летището се оказа препятствие, но в сравнение с мерките за сигурност в Съединените щати това не беше нищо. Полицаите там са любопитни, старателни и супербдителни. Муса си припомни обаче, че съвсем скоро, след няколко дни, щатските и федералните американски сили за сигурност ще си имат доста работа и че той ще е там, закъдето е тръгнал.
Поспа, докато алармата на ръчния му часовник не го събуди в седем следобед. Седна на леглото и разтри очи. През пердето се виждаше, че денят е към края си. Включи лампата до леглото. По телевизията един журналист задаваше въпроси на някакъв бизнесмен за американската икономика.
— Стигнала ли е дъното? — питаше водещият. — Страната започва ли да се възстановява?
Идиоти. Америка скоро щеше да стигне дъното. Скоро.
Муса отиде в банята, наплиска лицето си с вода, а после си облече якето. Застана в центъра на стаята, замислен, а после се върна в банята и взе една кърпа за бърсане. Тръгна заднешком и почисти всяка повърхност, до която се беше докосвал: мивката, седалката на тоалетната чиния, дръжката за пускане на водата, ключа за лампата…. Приключи с масичката до леглото, дистанционното и лампата. Вече беше платил за стаята, така че не се налагаше да ходи до рецепцията. Момичето от рецепцията му беше казало, че може да остави магнитната карта в стаята, и след като я почисти, я сложи върху телевизора. Натъпка кърпата в джоба на панталона си. Дали не е забравил нещо? Реши, че не е. Излезе от стаята, затвори вратата зад себе си и отиде до колата. Контейнерът се намираше на мястото си. Муса отключи вратата, седна в колата и запали двигателя.
След като излезе от паркинга, се качи на шосе 1 и тръгна на югоизток към отбивката за шосе „Фрейзър“ на двадесет и две мили оттук, по което измина седем мили до улица 264. Там зави на юг и кара така четири минути. Скоро забеляза светлините на стадион. Това беше кръстовище на шосета 13 и 539 във формата на детелина, точно на границата между САЩ и Канада. Муса усети как пулсът му се ускорява. Но продължи напред.