Жив или мъртъв [bg]

Доминик се нагласи, насочи мерника към гърдите на мъжа и стреля. Мъжът пристъпи назад, блъсна се във вратата и се свлече. По верандата се чу тупане на крака, което затихна. След няколко мига долетя звук от чупене на стъкла. „Един долу, остават трима“ — помисли Доминик. Осени го една мисъл. Той стана, изтича обратно в кабинета и отвори прозореца. Подаде един от пистолетите на Брайън.

— В случай че решат да се катерят.

Затвори прозореца и се върна в коридора.

Долу не се забелязваше никакво движение. Измина цяла минута, след което Доминик чу някъде вдясно шепот. Отляво се появи ръка, която хвърли нещо към стълбите. „Граната“ — помисли Доминик, когато бомбата тупна на балкона. По формата разбра, че не е осколъчна, а зашеметяваща. Не искаха да рискуват да убият Алмази. „Твърде късно, момчета.“ Доминик се изтласка с ръце, изтърколи се надясно през вратата на кабинета, притисна длани на ушите си и затвори очи. Дочу се силен взрив. През клепачите си Доминик видя бяла светлина. Усети как подът под него трепери. Изтърколи се обратно по корем и се върна при вратата. От лявата му страна един силует тичаше по стълбите и стреляше. Куршумите се забиваха в стената. Мъжът достигна горния край на стълбите и спря, като клекна зад дебелата подпора на парапета. Доминик извади пистолета от колана си, прицели се и стреля. Куршумът проби откритата капачка на коляното на мъжа, който изрева и падна обратно по стълбите. Доминик взе пушката, стана и изтича по коридора. Стреля по една глава, която надничаше от входа за дневната. Не улучи. Зареди отново, извъртя се надясно и стреля в тялото на падащия по стълбите мъж. Онзи се строполи във фоайето и остана неподвижен. Доминик се изви наляво, влезе бързо в първата спалня и легна по корем.

— Свършвам патроните — извика той. — Дай ми още!

Провери часовника си. Две минути. Прецени с какво разполага. Два почти пълни пълнителя за пистолета и шест патрона в пушката. Претърколи се наляво, стана на крака и надникна иззад ъгъла. Във фоайето не се движеше никой. Направи крачка напред, като се криеше зад подпората на парапета. Огледа се още веднъж, после се изви и затича по коридора. В стената зад него се забиха няколко куршума. Доминик измина последния метър приведен и се хвърли в стаята на Алмази.

— Брат ми, къде са проклетите муниции! — викна той.

Преброи до десет, след това излезе, гръмна два пъти във фоайето, после затвори вратата на кабинета и се върна в спалнята. Затръшна вратата достатъчно силно, за да се чуе. Изкачат ли се онези по стълбите, ще трябва да прочистят спалните за гости, след това кабинета и да оставят стаята на Алмази за последно. Въпросът беше колко време щеше да отнеме това? Колко време, преди някой от тях да излезе отвън и да заварди прозорците?