Жив или мъртъв [bg]

— Какво друго знаеш за къщата? — запита Брайън.

— Само къде се намира.

— Не си бил вътре?

— Само веднъж минах покрай нея.

— Как точно се случи? Просто съм любопитен.

Бари се поколеба.

— В моя бизнес е добре да знаеш с кого си имаш работа. А знаех, че Фахури е подчинен на Алмази. Реших, че може един ден да се наложи да работя направо с него, и затова поразпитах.

— Изобретателно — отбеляза Доминик. — Значи не си идвал тук, в къщата?

— Не.

Брайън се намеси:

— Охрана има ли?

— Сигурен съм, че има, но не знам колко души са.

Братята го изгледаха свирепо.

— Истината ви казвам и се кълна в децата си.

— Кучета?

— Не знам.

— Дай ми ръцете си — каза Брайън. — Сложи ги на облегалките за главата.

Бари се подчини. Двамата завързаха ръцете му за облегалките.

— Това необходимо ли е?

— Все още не сме на етапа да ти вярваме — обясни Доминик. — Не го приемай лично. Ще се върнем.

— Ако не се върнете?

— Тогава късметът ти е говнян.

Двамата излязоха, взеха чантата от багажника и седнаха на земята, за да си подредят арсенала. Освен своите пистолети „Браунинг“ сега имаха четири френски полуавтоматични МАВ Р15 калибър 9 милиметра и два револвера с къси цеви.

— Имаме шестдесет патрона. „Парабелум“ девет милиметра. Добре пасват на нашите браунинги. Ако трябват повече от шестдесет, значи и без това сме осрали работата.

Вкараха пълнителите в своите пистолети и си поделиха оставащите патрони, които натъпкаха в страничните джобове на панталоните си. Накрая напъхаха различни неща в раниците си. Доминик отиде при задното стъкло на опела. Бари каза:

— Трябва ми още аспирин.

Брайън извади шишенцето от раницата си и го подхвърли. Доминик пусна половин дузина хапчета в устата на Бари и му даде да си пийне от манерката.

— Не мърдай оттук и не вдигай шум — заповяда Доминик. Обърна се към Брайън: — Готов ли си?

— Абсолютно. Хайде да ловим едра риба.