Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Без светлина [bg]
Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Без светлина [bg]

Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:

В „Без светлина“ Дейвид Линдзи ни отвежда в ужасяващия модерен престъпен свят, разполагащ с най-съвременна техника, един брутален свят, където управляват хора с безгранична власт и богатство, търгуващи с наркотици и оръжие на стойност милиарди долари, действащи на арена без граници, без закони и без всякакъв морал. Маркъс Грейвър, шеф на хюстънския разузнавателен отдел, осъзнава, че сам не може да проучи загадъчната смърт на детектива Тислър. Затова той търси помощ от Арнет, притежаваща частна агенция, работила някога за ЦРУ. Когато сътрудниците на Арнет я отвеждат до Панос Калатис — бивш легендарен дълбоко законспириран агент на Мосад, а сега един от най-богатите, най-опасни престъпници в света — тя разбира: Грейвър няма да може да се справи с него, това не е по силите и на цялото хюстънско полицейско управление.
1 ... 198 199 200 201 202 203 204 205 206 ... 219
Перейти на страницу:

— Но тук има някои непосредствени рискове и проблеми. Само четирима от нас могат да бъдат в Лас Копае. Един от нас ще трябва да остане с Редън, който ще откара там другите четирима и ще се върне в Бейфийлд. Освен това ще трябва да потеглим незабавно, за да стигнем колкото се може по-рано, ако смятаме да изпреварим пазачите на Калатис там. Всъщност може би е вече твърде късно. Предполагам, че тримата мъже на Калатис ще искат да са в Лас Копас доста рано, за да се подготвят. — Той погледна часовника си. — Ще се стъмни след по-малко от час.

— Или втората възможност: да ги пресрещнем на всяко от летищата, веднага след като си тръгне охраната на клиента след разтоварването на клиента и парите. В този сценарий ще си имаме работа само с един пазач. — Той погледна бележките си. — Проблемът с този вариант е, че ще пресрещнем само една пратка с пари и един клиент, защото, когато този първи самолет — на Уейд — не пристигне в Лас Копас по график, Калатис ще бъде уведомен и ще изпрати някого да види какво е станало. Няма да можем да пресрещнем другите две пратки с пари.

— И — добави той — това не постига моята крайна цел. Обзалагам се, че Калатис ще бъде привлечен от тия пари като акула към кръв. Той ще се появи там, където те са най-много.

Всички размисляха върху това, представяйки си всеки етап.

— Ами ако отидем в Лас Копас с първия самолет? — предложи Мъри. — Ще си имаме работа само с един пазач в Андрау, а когато стигнем в Лас Копас и преодолеем съпротивата на тамошните пазачи, можем да съобщим по радиото на Калатис, че всичко е по план. Можем да пресрещнем Марисио. Дори няма да се налага Редън да отлита. Бихме, получили и трите пратки на едно място.

— Това е добре само, в случай че сме сигурни какво точно ще се случи в Лас Копас — намеси се Ремберто. — Ако сгрешим, Калатис ще знае, че нещо не е наред до единайсет и трийсети пет, когато първият самолет не пристигне на неговия кей.

Грейвър забарабани с пръст по бележника.

— А аз се боя, че ще намерим повече от трима пазачи в Лас Копас — рече той. — Ако наистина се окаже така, ще бъдем като хванати в капан в този самолет и може би под кръстосан огън. И ако се окажем прави, че те ще свалят всички след приземяването, ние не знаем точно как ще го направят. Може да накарат всички да слязат и да ги убият направо там, на онова забутано летище, без дори да излизат от шубраците. Е, и после какво?

Здрачът на отиващия си ден вече обхващаше околността и сякаш бе погълнал хоризонта в неумолимия си ход към тъмносивия мрак. Като че ли светът свършваше точно там, малко встрани от брега, и сгъстяващата се тъмнина откъм залива придаваше едва доловимия ефект на необятния космос. Пищяха чайки, невидими в безкрайното сиво небе.

— Не виждам как можем да го направим — каза най-после Грейвър. Той пусна бележника си на пода и разтърка с длани лицето си. — Мисля, че просто не можем да рискуваме. Твърде много неизвестни, твърде малко време. Би завършило катастрофално.

За момент единствените звуци, които се чуваха на верандата, бяха крясъците на чайките и глухият шум на разбиващите се вълни.

— Е, добре — каза Ремберто съвсем тихо, ала ясно и твърдо, — ако искате всички пари на едно място, щом те ще докарат и Калатис, тогава мисля, че има и друг начин да постигнем това.

76.

10:40 вечерта

Рик Ледет наклони „Чесна 185“ и Нюман погледна навън от кабината, през прозореца надолу към пространството, което според уверенията на Ледет беше Чокълит Бей.

— Виждам летището — каза Ледет, изравнявайки „Чесна“ с хоризонта. Бяха се отправили назад към Хюстън и Нюман можеше да познае по заревото от градските светлини, че пак се изправят нагоре. — Ще направя пак вираж и ще се насоча обратно към залива. После ще намаля газта и ще направя няколко завоя и всеки път, като ти кажа, ще изстреляш по една. Ще ги осветим като при пожар.

— Добре — рече Нюман. Само това можа да каже. Беше изумително колко бързо изчезваха възприятията за горе и долу нощно време. Той стискаше между коленете си кутия с военни парашутни осветителни ракети и пистолетът беше готов за стрелба. Той пъхна ракета в процепа.

— Помислих си, че ако направя два обхода, те може да ни светнат — рече Ледет. — Кретени. Знаех си. Дисциплинирани копелета. Няма значение. Толкова пъти съм се приземявал на това летище… господи, виждам дори реката. Добре, дръж се здраво.

1 ... 198 199 200 201 202 203 204 205 206 ... 219
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)