![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Самолетът едновременно зави и се спусна надолу, но почти веднага Ледет го изправи в хоризонтално положение и Нюман видя пред тях полумесеца на Мексиканския залив. Божичко, каква красота. Беше изненадан от великолепието му.
— Готов ли си? — изкрещя Ледет. — Първата ще бъде за кеф.
Нюман дръпна капака на прозореца, пъхна сигналния пистолет и го подпря, с ръка на спусъка. Почувства как двигателят на самолета се нагажда и тогава Ледет изкрещя: „Огън първи!“
Нюман дръпна спусъка. Кабината се изпълни с трясък.
— Какъв кеф! — разсмя се Ледет. — Ехееей! Я виж това!
Ракетата експлодира в нощното небе с удивителен блясък, фосфорно бяло. Парашутът накара светлината да подскочи в тъмнината, а после тя започна леко да се люлее напред-назад като фенер, докато се спускаше надолу.
— Ще ми се сега да съм ей там долу. Да знаеш как ще се насерат тия кретени!
Нюман зареди отново.
— Да, чудесно! — извика Ледет, одобрявайки тяхната позиция по осветените от ракетата рекички под тях. — Доообрее! Точни сме! Огън втори!
Нюман стреля. Тряс! Небето се запали в божествено бяло. Нюман зареди.
— Огън трети!
Самолетът пак направи вираж и Нюман усещаше как всичко вътре се тресе. Мъчеше се да не обръща внимание на това, докато зареждаше, и стреляше отново… и отново… и отново. Маневрите замъгляваха представата му за времето. Той нямаше представа колко дълго продължи всичко, но чувстваше как силата на земното притегляне го мята ту насам, ту натам и всеки път стреляше, щом чуеше думата „огън“ и пак зареждаше. Наблюдаваше как изстреляната ракета първо изостава от самолета, после експлодира и блясва, а гигантското кълбо от бяла светлина увисва в тъмнината, която заради осветителните ракети вече не беше мътночерна, а като същински катран.
Той усети как самолетът още веднъж направи вираж. Кутията с осветителни ракети беше празна. Погледна през прозореца и видя половин дузина плуващи огньове, които се отдалечаваха от него. Сякаш бяха подпалили някакво ъгълче от нощта и пожарът беше толкова ослепително ярък, че Нюман почти очакваше той да възпламени цялото небе като слънце.
10:50 вечерта
Уейд Пейс вече за десети път поглеждаше командното табло на своя „Малибу Мираж“ и доволен от видяното, спокойно надникна от страничния прозорец на кабината към очертанията на Хюстън, който се отдалечаваше откъм лявата му страна. Вторият му пилот правеше същото. Уейд се обърна и погледна през рамото си към пътниците отзад. Клиентът седеше неспокойно на първата двойна седалка и също гледаше към линията на хоризонта, а зад него, на следващата двойна седалка беше пазачът на Калатис, един доберман в човешки облик, който гледаше право в гърба му. Доберманът не се интересуваше от гледката. Уейд отново се обърна към командното табло.
— По дяволите — рече той на втория пилот и потръпна. Вторият пилот бавно кимна и широко отбори очи.
— „Малибу“. „Малибу“. Тук „Ком Едно“.
Уейд инстинктивно вдигна едната си ръка до слушалките и смаян, погледна намръщено към колегата си. И двамата познаха гласа на Калатис.
— „Малибу“, тук „Ком Едно“. Чувате ли ме?
— Да, „Ком Едно“, тук е „Малибу“. Слушам.
— Има интервенция във вашето местоназначение. — Гласът на Калатис беше бавен и отмерен. — Насочете се към другото летище.
Уейд метна изненадан поглед към втория пилот.
— „Малибу“, чувате ли ме?
— Тук е „Малибу“, чувам ви. Сега се насочвам към другото местоназначение. — Направи пауза. — Трябва да потвърдите това пред охраната на борда. Задръжте.
Уейд се обърна, погледна пак назад над дясното си рамо и срещна втренчения поглед на добермана. Той почука по слушалките и даде знак на добермана да се приближи. Мъжът разкопча предпазния колан, без да бърза, изправи се и приведен, тръгна напред. Лицето му беше безизразно — винаги беше такова. Когато се спря зад седалката на Уейд, масивната му фигура изпълни цялото пространство.
— По-добре чуй това — рече Уейд, докато вторият пилот смъкваше слушалките си, подавайки ги на добермана. — Това е „Ком Едно“. Първо се легитимирай — каза Уейд, когато, мъжът си сложи слушалките и нагласи микрофона.
— Тук е „Малибу охрана“.
Уейд остана полуобърнат и го гледаше, слушайки Калатис да повтаря същите думи, които току-що бе предал на Уейд. Доберманът не показа никаква реакция. Той просто каза: