Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Без светлина [bg]
Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Без светлина [bg]

Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:

В „Без светлина“ Дейвид Линдзи ни отвежда в ужасяващия модерен престъпен свят, разполагащ с най-съвременна техника, един брутален свят, където управляват хора с безгранична власт и богатство, търгуващи с наркотици и оръжие на стойност милиарди долари, действащи на арена без граници, без закони и без всякакъв морал. Маркъс Грейвър, шеф на хюстънския разузнавателен отдел, осъзнава, че сам не може да проучи загадъчната смърт на детектива Тислър. Затова той търси помощ от Арнет, притежаваща частна агенция, работила някога за ЦРУ. Когато сътрудниците на Арнет я отвеждат до Панос Калатис — бивш легендарен дълбоко законспириран агент на Мосад, а сега един от най-богатите, най-опасни престъпници в света — тя разбира: Грейвър няма да може да се справи с него, това не е по силите и на цялото хюстънско полицейско управление.
1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 219
Перейти на страницу:

— Чел ли си вестниците тази сутрин?

Редън погледна Грейвър.

— Да.

— Брус Шек е загинал в експлозията на една от ония лодки в яхтклуба Саут Шор.

Редън трепна и лицето му увисна.

— Загинал?

— Познаваш ли Колин Фийбър?

— Да.

— Загинал е тази сутрин.

— Загинал? Убит ли е?

— Гилбърт Хорман?

Редън кимна, усещайки какво ще чуе.

— Загинал е снощи.

Редън преглътна. Очите му имаха такъв вид, сякаш бяха загубили способността си да мигат. Той пак преглътна.

— И трима офицери от моя отдел, които работеха по случая — добави Грейвър, без да уточнява.

Погледът на Редън се зарея навън към настилката на пистата.

— Значи Шек беше дяволски прав… тоя грък се е развилнял. Кани се да бяга.

— И къде според тебе в тая схема попадат неговите пилоти, Еди? Нима смяташ, че той просто така ще ви пусне да си вървите — с всичко, което знаете за него?

— Кучи… син… — Редън почти се вцепени.

— Във всеки случай, днес можеше да ти бъде последният летателен ден — рече Грейвър.

Редън нищо не каза. Само гледаше втренчено към пистата, която танцуваше в маранята край самолета му.

74.

— Значи тази вечер — каза Грейвър, отново връщайки Редън към започнатия разговор, — ако вземете клиенти оттук, возите ги заблуждаващо два часа и после отивате в Лас Копас, а оттам те се прехвърлят на хидроплани, за да прелетят до Чокълит Бей, така ли?

Редън кимна. Беше започнал още по-силно да се поти.

— Как става това? Къде спира хидропланът — в реката ли? Наблизо има река, нали?

Редън кимна.

— На около седемдесет и пет ярда от летището.

Нюман беше довлякъл автомобилна гума и сега седеше на нея зад Редън. Мъри и Ремберто бяха придърпали една дървена стойка и също се бяха настанили. Всички страшно се потяха, но внимателно слушаха как Грейвър методично изтръгва всяка важна подробност.

— Има ли нещо различно от обичайното в този случай?

Редън пак кимна, като че ли тъкмо сега се досещаше за нещо, сякаш още едно късче от ребуса на Калатис идваше на мястото си.

— Да. — Той отново преглътна. — Да, обикновено парите и клиента се товарят на хидроплана и се пренасят над Чокълит Бей. Когато стигнем до пристана на Калатис, клиентът се изкачва по брега към къщата за срещата си с Калатис, а парите се натоварват на моторница.

— А после какво?

— Моторницата откарва парите до уреченото място в големия залив, вместо хидроплана. Хидропланът и пилотът трябва да чакат, за да прехвърлят клиента отново през Чокълит Бей.

— Ти каза „когато стигнем пристана на Калатис“. Вие ли управлявате и хидроплана? Няма ли други пилоти за него?

— Не, ние го управляваме. Има само един хидроплан. Първият пилот се приземява в Лас Копас, всичко се натоварва на хидроплана, прелита над Чокълит, после, когато клиентът приключи, се връща пак през Чокълит, взема редовния самолет и оставя хидроплана в реката за следващия пилот и клиент. Той прави същото. Вторият пилот на последния самолет откарва хидроплана. Държим го в малък хангар в Кема.

— Предполагам, че някой стои при самолета, спрял в Лас Копас.

— О, да, трима от пазачите на Калатис предварително отиват до Лас Копас с лодка. Занасят електрически генератор и сигнални лампи до летището. Доста работа е. Лампите светват само за миг по време на приземяването и се закриват. Пазачите — наричат ги охрана — остават по време на цялата операция в съответната нощ, помагат в товаренето на парите от единия самолет на другия и после „охраняват“ самолета, който не се използва в момента.

— Казваш, трима пазачи. Винаги ли има трима?

— Точно така. Ето тука Калатис се различава от вашия обичаен, посредствен трафикант или престъпник. Има шест въоръжени пазачи, а не петнайсет или двайсет. Само шест. Трима в Лас Копас, трима на собствения му кей. Те са доста сдържани хора. Всъщност всяко оръжие, което носят, е снабдено със заглушител. Независимо дали е „Узи“, „Мак-10“ или нещо друго. Заглушители. Съвсем разумно, като си помислиш. Всички ония каубои обичат звука от гърмежите. Каква тъпотия, ами че със заглушител може да умъртвиш сума народ, преди някой да е разбрал, че си там. Затова те нямат нищо против да ги използват. Не искам да кажа, че много обичат да дърпат спусъка; никога не съм виждал това. Но и никак не ги е страх да използват оръжие.

1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 219
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)