Хари Потър и Орденът на феникса

— Ама аз бях вътре в главата на змията, не в неговата!

— Нали току-що ти казах да не ме прекъсваш, Потър!

Ала Хари не се интересуваше особено, че Снейп се е ядосал, най-после бяха заговорили по същество. Без да усети, се беше преместил напред върху стола, беше седнал чак на ръба, напрегнат като за битка.

— Щом имам същите мисли като Волдемор, как е станало така, че гледах през очите на змията?

— Не изричай името на Черния лорд! — ревна Снейп.

Настъпи тягостно мълчание. Двамата се загледаха свирепо над мислоема.

— Професор Дъмбълдор изрича неговото име — напомни тихо Хари.

— Дъмбълдор е изключително могъщ магьосник — промърмори Снейп. — Той се чувства достатъчно сигурен, за да употребява името… докато ние, останалите…

Снейп потърка ръката над китката си, явно несъзнателно, точно там, където, както Хари знаеше, е бил прогорен Черния знак.

— Просто исках да разбера — поде пак Хари, като си наложи да бъде любезен, — защо…

— Както личи, си проникнал в мозъка на змията, защото в онзи миг там е бил и Черния лорд — изсъска Снейп. — Вселил се е в змията, а ти си сънувал, че също си вътре в нея.

— А Волде… той разбрал ли е, че съм там?

— Явно да — потвърди хладно Снейп.

— Вие откъде знаете? — не се стърпя Хари. — Професор Дъмбълдор само предполага, или…?

— Вече ти казах да ме наричаш «професор Снейп» — тросна се Снейп, който седеше сковано на стола с очи, превърнали се в резки.

— Да, професор Снейп — рече припряно Хари, — но откъде знаете…?

— Достатъчно е, че знаем — прекъсна го сурово учителят. — Важното в случая е, че сега вече Черния лорд е наясно: ти имаш достъп до мислите и чувствата му. Освен това се е досетил, че сигурно е възможно и обратното, тоест, разбрал е, че и той може да проникне в твоите мисли и чувства…

— И да се опита да ме накара да правя разни неща? — попита Хари и побърза да добави: — Професор Снейп?

— Възможно е — рече студено и безразлично Снейп. — А това ни връща към оклумантиката.

Преподавателят извади от вътрешния джоб на мантията магическата си пръчка и Хари се напрегна на стола, но Снейп просто насочи пръчката към слепоочието си и допря върха й до мазните корени на косата си. Когато го отдалечи, между слепоочието му и пръчката се появи сребристо вещество, нещо като плътна паяжина, която, още щом Снейп отдалечи пръчката, се откъсна, падна леко в мислоема и — нито газ, нито течност — се завъртя в сребристобял вихър. Още на два пъти Снейп вдигна пръчката към слепоочието си и положи в каменния съд сребристото вещество, сетне, без да дава обяснение какво точно прави, хвана внимателно мислоема, качи го на една от полиците, за да не им пречи, и приготвил магическата пръчка, се върна при Хари.

— Стани и извади пръчката, Потър.

Хари се изправи, беше притеснен. Двамата застанаха с лице един към друг, делеше ги само писалището.

— Можеш да използваш пръчката и да се опиташ да ме обезоръжиш или да се защитиш по какъвто начин се сетиш — обясни Снейп.