Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Почукването се повтори.
Лийша се загърна в халата си, докато се приближаваше към вратата, но през последните месеци беше напълняла и сега ѝ беше поотеснял. Стисна го с една ръка отпред, за да не се разтваря.
Кой би могъл да е? Замисли се дали да не повика Уонда, но те се намираха в сърцето на двореца и навсякъде имаше стражи. Ако не беше в безопасност тук, значи, никъде не беше в безопасност.
Ала свободната ѝ ръка се плъзна в джоба и стисна хора жезъла, а тя пусна халата и отвори вратата.
На прага стоеше Роджър с измъчен вид.
— Трябва да поговорим.
Лийша инстинктивно се отпусна, но видът на Роджър я изпълни със страх. Защо се беше върнал толкова скоро? Всички очакваха, че херцогът и антуражът му ще прекарат в ловната вила поне седмица, а бяха заминали само преди една нощ.
— Всичко наред ли е? — Лийша почувства как гърдите ѝ се стягат. — Тамос…
— Той е добре — отвърна Роджър. — Снощи поведе групичката на лов за скален демон. След това преследването на скални птици и глигани изгуби своето очарование и мисля, че всички искаха да се върнат обратно в града, за да поразмишляват върху онова, което видяха.
Внезапната паника накара Лийша да си поеме рязко дъх. Тамос се беше заклел, че няма да се ожени за нея, докато носи в корема си детето на друг мъж, но с подкрепата на Арейн тя отново си беше върнала надеждата. Ако нещо му се случеше…
— Господарке Лийша? — Уонда се появи на прага на стаята си, разтърквайки сънените си очи. Ножът в ръката ѝ беше дълъг колкото ръката на Лийша. — Чух гласове. Добре ли си?
— Добре съм, Уонда — отвърна Лийша. — Роджър дойде. Връщай се в постелята.
Жената кимна и отпусна рамене, след което се завлече обратно в леглото.
Лийша отвори по-широко вратата, за да пусне Роджър вътре, и той влезе с вдървена походка, въртейки главата си на всички страни, сякаш претърсваше стаята.
— Има ли някой друг тук?
— Разбира се, че не — отвърна Лийша. — Кой друг…
Роджър определено изглеждаше неспокоен.
— Тамос не е ли идвал да те види?
— Не. Защо? Плашиш ме, Роджър. Какво се е случило?
Роджър поклати глава. Гласът му беше толкова тих, че тя едва го чу.
— Навсякъде има уши.
Лийша се намръщи, но отиде до кутията си за бижута, където държеше своите хора, и отвори малките чекмедженца, за да извади подходящите кости. Подреди ги в кръг около два стола. След това си сложи защитените очила, за да се убеди, че защитите са се свързали и кръгът се е активирал.
— Готово.
Тя взе звънчето, с което викаше прислугата, отиде до кръга, протегна ръката над защитите и яростно го разклати. Видя, че езичето се движи, почувства вибрацията, но нито тя, нито Роджър чуха звука.
Лийша седна на единия стол и го подкани да се присъедини.
— Нито звук няма да излезе извън този кръг. Можем да крещим с цяло гърло и Уонда ще продължи да похърква на двайсетина фута от тук. Така, каква е тайната, която не можа да ми прошепнеш в празната стая?
Роджър въздъхна дълбоко.
— Мисля, че Райнбек и братята му се опитаха снощи да убият Тамос.
Лийша примигна.
— Мислиш си?
— Беше… пасивен опит. — Роджър набързо ѝ разказа как групата на херцога се беше затаила, докато битката не се развиваше в полза на Тамос, и как бяха стреляли едва след като победата беше сигурна. — Не се опитаха да го наранят, но според мен изглеждаха твърдо решени да оставят демона да им свърши работата.
— Сигурно има някакво обяснение — рече Лийша. — Може да е имало проблем с оръжията им.
— С всичките? — попита Роджър. — Едновременно?
Лийша изсумтя. Наистина изглеждаше малко вероятно.
— Но той е техен брат, и то последен в редицата от наследници. Защо им е да го убиват?
— Съвсем не е това причината — отвърна Роджър. — Кралските фамилии в Анжие все още се чувстват засегнати от преврата на Райнбек Първи преди две поколения. Ако херцогът умре без наследник, нито Микаел, нито Питър ще успеят да задържат трона без кръвопролития, особено след като мливарците си купуват съюзници из целия град.
— И ти смяташ, че при Тамос ще бъде по-различно? — попита Лийша.
— Тамос си има собствена армия — отбеляза Роджър. — Която вече е по-голяма и по-добре обучена от тази на братята му. Със скоростта, с която се разраства Хралупата, тя скоро ще може да се мери с обединените Анжие и Мливари. И Тамос е герой, възпят в не една песен. Райнбек е толкова жалък, че дори позволи на брат си да му припише своя ловен трофей. Според теб как се е почувствал, когато Тамос го е засрамил пред останалите мъже?