Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Мес падна на едно коляно пред Тамос и му поднесе копието, легнало напреки върху изпънатите му ръце.
— Копието ви, лорд командире.
Тамос вдигна ръка.
— Имам и други. Задръж го, лейтенант Мес.
Мъжът зяпна изненадано, стисна копието с две ръце и почтително го постави в нозете на Тамос, отпускайки се на две колене.
— Копието ми винаги ще бъде ваше, лорд Тамос.
След това вдигна новото си копие във въздуха.
— За лорд командира!
Останалите войници вдигнаха халбите си във въздуха, разплисквайки пивото.
— За лорд командира!
Райнбек и братята му също вдигнаха халби и отпиха, но Роджър виждаше омразата и ревността в очите им, докато хората скандираха името на Тамос.
Графът се обърна към лорд Самент.
— Това е анжиерската храброст, братя. С това ще се съюзите. Мирът, осигурен от Пакта, и загубата на бойните защити изнежи всички ни, но в гърдите на всеки тесанец се крие сърце на воин. Съюзете се с нас и ще изтласкаме красиянците обратно в пустинята.
Самент скръсти ръце.
— Смели думи, ами Хралупата? Тя ще спази ли Пакта?
— Хралупата е моя — намеси се ядосано Райнбек — и ще прави каквото наредя.
Тамос стисна зъби, но кимна.
— Думите на брат ми са верни.
— Имате ли план за тази велика атака, лорд командире, или това са просто празни приказки? — попита настоятелно Самент. — Юкор няма да пожертва войниците си заради тях.
Тамос кимна.
— Ще изпратим армия, за да осъществи контакт с Лактън, и ще обединим силите си. Ще нападнем Пристан по суша, докато корабите им се промъкнат по вода. Ще ги смажем в обсада и когато пролетта размрази труповете, вече ще имаме твърда граница.
— А Райзън? — попита Самент.
— Няма да бъде спечелен за един сезон или за година. Но когато видят, че шарумите може да бъдат победени, райзънци ще се надигнат. По брой надвишават красиянците, трябва само да си върнат смелостта.
— Планът ти включва доста вяра, братко — каза Райнбек.
— Така е — съгласи се Микаел. — Имаш ли изобщо представа колко пустинни плъхове има в Пристан?
Тамос изгуби част от въодушевлението си.
— Не точно…
— Не можеш да очакваш от Юкор или от мен да пожертваме хората ни заради някакъв неопределен план — сопна му се Райнбек.
— Имаме разузнавачи… — започна Тамос.
— Не е достатъчно. — Райнбек го посочи с пръст. — Ще вземеш петдесет Дървени войници и ще отидете на юг, за да огледате позициите на врага и лично да осъществите контакт с докмастерите. Да видим какво ще кажат те за плана ти.
Тамос примигна и Роджър ясно чу звука на щракващия капан. Херцогът му даваше желаното, но петдесет мъже да навлязат в непозната вражеска територия? Това беше самоубийствена мисия и Роджър не се съмняваше, че херцогът е наясно с това.
Тамос се поклони вдървено.
— Както наредите, братко.
— Аз ще ви придружа — рече неочаквано Самент. — С петдесет Планински копия.
Райнбек и другите принцове го изгледаха сащисано, но в очите на мливарския лорд отново се беше появил онзи нетърпелив блясък и те разбраха, че говори сериозно.
— Решено, значи — каза Райнбек.
— Кога тръгваме? — попита Гаред.
— На сутринта след Ергенския бал — отвърна Райнбек. — Но в Лактън ще отиде само Тамос. Вие, бароне, ще изберете бъдещата си съпруга на бала и ще се върнете у дома заедно с нея. Провинция Хралупата е ваша до завръщането на графа.
„Ако изобщо се върне“, помисли си Роджър.
Глава 21
Плевичарката
333 г. СЗ, Зима
Аманвах отпи от чая си, наблюдавайки с хладен поглед Арейн и Лийша.
— Питайте — каза най-после тя.
— Какво да питаме, скъпа? — попита Арейн.
Аманвах остави чашката и подложната чинийка.
— Дори заровете да не ми бяха казали какъв ще бъде въпросът, той е очевиден, предвид слуховете, които се носят из двореца.
Арейн не захапа стръвта.
— Просвети ни тогава.
— Искате да знаете дали мога да използвам алагай хора, за да открия причината, поради която херцогът не може да стане баща, и дали мога да го излекувам с магията на хора.
Известно време Арейн я гледа втренчено.
— Можеш ли? Ще го направиш ли?
Аманвах се усмихна.
— Вече открих проблема и да, бих могла да го излекувам.
— Но няма да го направиш — предположи Арейн.
— А вие бихте ли го направили на мое място? — попита Аманвах.
— Защо ни накара да те питаме, щом нямаш намерение да помагаш? — попита Лийша. — Защо изобщо попита заровете си?
— Дори дама’тингите не могат да устоят на някоя загадка — отвърна Аманвах. — А и аз вече ви помогнах, като ви казах, че е възможно. Останалото ще трябва да откриете сами. Аз съм тук като дживах ка на Роджър, а не като шпионка или… гинджаз.