Черепният трон

Аманвах се поклони.

— Не ми е работа да ви убеждавам, херцогиньо. Това е иневера.

— Дали наистина е волята на Еверам, или е майчината ти? — попита тихо Арейн.

Аманвах повдигна леко облечените си в коприна рамене.

— Те са едно и също.

Арейн кимна.

— Благодаря ви за откровеността, принцесо, както и за помощта, каквато и да е тя. Сега бихте ли ни извинили? Искам да поговоря насаме с господарката Лийша.

— Разбира се — рече Аманвах с тон и поведение, които предполагаха, че това е изцяло нейно решение, и напусна стаята.

Когато жената си тръгна, Уонда надникна през вратата.

— Имате ли нужда от нещо?

— Всичко е наред, Уонда, благодаря — каза Арейн, преди Лийша да успее да си отвори устата. — Моля те, погрижи се да не ни безпокоят.

— Да, майко.

Уонда кимна, после отстъпи назад и затвори вратата.

— Непоносима жена — промърмори Арейн.

— Уонда ли? — попита Лийша.

Арейн раздразнено махна с ръка.

— Разбира се, че не. Онази пясъчна вещица.

Лийша топна бисквитка в чая си.

— Нищо не знаете.

— Можем ли да ѝ вярваме? — попита Арейн.

— Кой може да каже? — Лийша вдигна бисквитката, но тя се беше просмукала дотолкова с течността, че крайчето ѝ се отчупи и падна в чашата. — Това е същата жена, която сипа отрова в чая ми по заповед на майка си.

Арейн повдигна изненадано вежда.

— Нищо чудно, че изпитваш такава неприязън към плевелите. Значи, се интересува повече от политика, отколкото твърди.

— Много повече — съгласи се Лийша, — макар че, откакто се омъжи за Роджър, доказа, че може да ѝ се вярва. Не вярвам да ни лъже, но не мисля, че сме чули цялата истина. Може да ни е намекнала, че има лек, защото заровете са ѝ показали, че Северът ще отслабне, ако херцозите не се обединят. Или е скрила от нас проблема на Райнбек, защото Юкор ще се престарае и ще предизвика гражданска война в Теса, докато красиянците притискат Севера.

Арейн изцеди малко лимон в чая си, което като че ли накара физиономията ѝ да изглежда още по-кисела.

— Предполагам, че ти не можеш да си направиш чифт зарове?

Лийша поклати глава.

— Дори да успеем да си откраднем, нямам представа как да ги разчитам. Обучението отнема години, доколкото разбирам, и е повече изкуство, отколкото наука.

Арейн въздъхна.

— Тогава ни остава само да се надяваме, че ще успееш там, където всички останали билкарки се провалиха. Безсмислено е да разчитаме на пророчества, дори да вярвах в тези неща.