Жив или мъртъв [bg]

Три дни след като тръгна с чартърния полет от Дубай, устройството се приземи на международното летище във Ванкувър, Канада. Пристигнал един ден по-рано, Муса очакваше самолета. Визитката и писмото му осигуриха достъп до митническия склад, където се срещна с инспектора.

— Силвио Манфреди — представи се Муса и подаде документите.

— Благодаря. Фил Нолан. Пакетът е там.

Двамата отидоха до една палета наблизо, върху която се намираше пластмасовият контейнер.

Нито картичката, нито бланката за писмото създадоха затруднения при направата им с „Фотошоп“ и със скъпата издателска програма. Разбира се, инспекторът нямаше да се впечатли от някакво писмо от председателя на катедрата по ветеринарна медицина в университета на Калгари, но психологическото въздействие не можеше да се пренебрегне. Инспекторът си имаше работа със сънародник и с реномиран канадски университет.

От своите четиринадесетмесечни изследвания Муса знаеше, че митническите инспектори по целия свят са претоварени с работа и получават ниски заплати и че се водят от контролни списъци и формуляри. За пратка от този тип — радиоактивни материали — инспекторът щеше да изиска няколко формуляра: фактура и товарителница с печат от агент на Международната асоциация за въздушни превози в Дубай, който посочва произхода на пратката, и безброй хартийки, необходими според Канадската комисия по ядрена безопасност, канадските транспортни власти, канадския Закон за ядрените вещества и радиационните устройства и Закона за превозване на опасни стоки. Въпреки че нито един от тези документи не се оказа труден за изработване, хората на Муса, които проучиха въпроса, установиха, че ще им трябват осем месеца само за това.

— Е, какво е това? — запита митничарят.

— Нарича се преносим конски имиджър PXP-40HF.

— Моля?

Муса се засмя.

— Знам. Много тежко звучи. Представлява преносим рентгенов апарат за коне. Един приятел на ректора на университета живее в Дубай. Има някакъв арабски жребец, който струва повече, отколкото ние можем да припечелим цял живот. Конят се разболял, приятелят се оплакал на ректора и университетът му зае апарата.

Инспекторът поклати глава.

— Интересно. А конят оцеля ли?

— Да. И най-интересното — имаше колики. А аз стоях цяла седмица там да пазя рентгена, защото ветеринарят не разпознал елементарен случай на стомашно разстройство.