Мозайка от убийства [bg]

Причината за смъртта му беше обект на някои спекулации, така че ми се иска да изясня нещата. Вярно е, че по време на последното си разследване господин Тип се беше сдобил с голямо количество от отровата физостигмин, което би следвало, разбира се, да предаде на органите на реда. Той не е постъпил така, защото по това време вече е бил взел решението да отнеме собствения си живот — както разкрива в едно писмо, което ми беше оставил, за да ми бъде предадено след кремацията му. Макар аз да не знаех за това, господин Тип беше получил медицинска диагноза за особено злокачествена форма на мозъчен тумор, който и без това е щял да сложи край на живота му, и беше предпочел да си спести ненужното страдание.

Той беше най-добрият и най-мъдрият човек, когото съм срещал през живота си. Преживяванията му в Германия преди и по време на войната му бяха изградили особена перспектива, която със сигурност му беше помагала в неговата работа. Притежаваше вродено разбиране за природата на злото и беше способен да го изкоренява с безпогрешна точност. Той нямаше много приятели и въпреки че прекарахме много време заедно, аз дори не мога да се престоря, че разбирах как работи забележителният му ум. Той изрази съвсем ясно желанието си да не му бъде издиган никакъв паметник, но беше пожелал пепелта му да бъде разпръсната недалеч от Саксби на Ейвън, в гористата местност Дингъл Дел, която отчасти дължи спасението си на него самия.

От друга страна, у мен останаха всички страници от ръкописа, бележките и допълнителните материали по съчинението, на което беше посветил голяма част от живота си през последните години — мащабен труд със заглавие „Общ преглед на криминалното разследване“. Фактът, че този труд ще остане незавършен, е истинска трагедия — но аз препратих всичко, което открих, на професор Крейна Хътън в центъра по криминология към Оксфордския университет и много се надявам това съчинение от историческа важност скоро да намери път към широката общественост.