Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Боренсон се загледа към пътя.
— Как са ти перлите? — попита той Пащук. Беше забелязал колко неудобно седи воинът на седлото — постоянно се надигаше с помощта на бедрата си.
Не беше престанала да го безпокои цената на това, че е гледал лицето на Сафира.
— Така и не разбирам — отвърна Пащук, — как части на тялото, които вече нямам, могат да ми причиняват толкова болка.
— Толкова ли е зле?
— Като наближим Карис — каза Пащук, — не се съмнявай, че Радж Атън ще поиска и твоите трийсет грама плът.
— Трийсет? — пошегува се Боренсон. — Мъжкото ми е повече.
Пащук не се усмихна.
— Съветвам те да обърнеш коня и да избягаш. Нито конят на Ха’Пим, нито на Маакет могат да те настигнат. Аз може и да те погоня хубаво, но няма да те настигна.
— Защо? — попита Боренсон.
Пащук поклати глава.
— Декретът на моя господар е издаден, за да въздържа мъжете да търсят Оубран и за да не се задяват дворцовите слуги с конкубинките. Не вярвам, че е предназначен за хора като теб, мъже на честта, които няма да изменят на думата си.
Боренсон изпита искрена благодарност.
— Благодаря ти. Но какъв придружител ще съм, ако избягам и не се погрижа за сигурността на поверената ми?
В сърцето си изведнъж осъзна, че не би могъл да избяга, не би могъл да остави Сафира. Сега трябваше да стои до нея. Зачуди се дали изобщо ще може да я остави, след като това пътуване свърши, когато дойде време да поеме към Инкара. Част от него копнееше да остане до нея, защото да я остави щеше да е болезнено. Но знаеше също така, че трябва да е там най-малкото за да може да забие нож в гърба й в случай, че тя се опита да предаде Земния крал.
Пащук поклати глава.
— Само те предупреждавам, за твое добро. Бих те разбрал, ако избягаш. И ако ти се удаде такъв шанс, направи го.
Боренсон се загледа към пътя. Искаше Пащук да повярва, че обмисля тази възможност, че няма някакъв по-скрит мотив да остане близо до Сафира.
— Може би си прав. Изглежда, няма да имате нужда от мен. Досега трябваше вече да сме се натъкнали на мистарски патрул — поне в последните двайсет мили, — но наоколо не се виждат патрули.
Не пожела да каже повече. С разрушаването на Синята кула в Мистария щяха да са останали малко мъже, годни за гранични патрули, а повечето от тях щяха сега да се крият зад стените на Карис.
— Това е безсмислено — каза Боренсон. — Нямате нужда от мен да ви пазя. Но защо Сафира пътува толкова бавно? От какво се бои?
Пащук облиза устни и прошепна:
— Тя е по-умна, отколкото си мислиш. Има опасност да ядоса господаря ни. В Индопал казват „Никой не ядосва краля ни два пъти“. Когато му поднесе посланието си и го прикани към мир, тя ще има само един шанс. Трябва да се справи по най-добрия начин. Имай търпение. Ти й даде хиляда силара. Кога според теб облекчителите ще приключат с изцеждането им?
— Не знам — отвърна Боренсон. — Колко облекчители има тя? — Допускаше, че облекчителите в палата са поне десетина.
— Двама — каза Пащук. — Майсторът и чиракът му.
Боренсон облиза устни. Само двама. Трябваше да изцеждат по един силар на всеки пет минути. Двамата можеха да извлекат по двайсет и четири дара на час, двеста и четиридесет за десет часа работа, може би четиристотин, ако се потрудят осемнайсет часа.
Красотата на Сафира се усилваше нощ и ден. С всяка минута тя ставаше все по-красива и сияйна.
Облекчителите й сигурно се трудеха на предела на силите си. Но беше невъзможно да извлекат цели хиляда дара за по-малко от два дни.
Дотук Сафира беше пътувала само около двайсет часа. Боренсон пресметна, че ако продължат с бърза езда, могат да стигнат до Карис след още четири часа — или по-малко.
Но Сафира трябваше да изчака.
— Но тя не може да ни задържи тук цял ден! — каза Боренсон. — Досега Радж Атън трябва вече да е обсадил Карис. Утре срещу него ще връхлети Земния крал.
— А толкова ли е важно, ако Карис падне? — попита Пащук. — Ти се стремиш да отклониш една битка. Сафира се надява да сложи край на цялата война.
— Но… още цял ден!
Пащук поклати глава.
— Тя няма да чака цял ден. Вчера, докато ти спа, поговорих с иконома на палата на конкубинките. Палатът побира по-малко от петстотин жени и стражи, плюс няколко слуги. Облекчителите са се заклели, че днес до залез-слънце ще изцедят от дарове всяко лице, което си заслужава силара. Ако техните сметки са верни, дотогава към Сафира ще са прехвърлени над хиляда и двеста дара на глас и две хиляди и четиристотин дарове на обаяние. След това, в палата на конкубинките единствените същества, от които облекчителите могат да извличат обаяние, ще са камилите. — Пащук се засмя на шегата си.