Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Киселият вкус на старческа кожа. Самота толкова дълбока, че боли чак до костите.
След един безкрайно дълъг миг Радж Атън се усмихна и едва не се разсмя болезнено. Беше разпознал цялата тази сложна миризма: беше симфония на човешкото страдание, ода на отчаянието на цялото човечество.
— Това е заклинание — каза той. И сам се стресна, щом изрече думите на глас.
— Какво? — зяпна го херцог Палдейн.
— Руната — каза Радж Атън. — Това е заклинание, написано с миризма… заклинание, което трябва да донесе проклятие на човечеството.
Изведнъж изпита непреодолимо желание да смаже и руната, и създателите й веднъж и завинаги.
Но се усъмни, че ще може да извърши този подвиг. Халите бяха твърде умни, за да му оставят достъп до своята цел, твърде силни, за да бъдат победени, поне докато бяха толкова много. А и пашкулът преграждаше пътя към руната, оставена беше само една тънка пътека за строителите.
Все пак трябваше да опита.
— Халите може и да строят — заяви той, — но ние не сме длъжни да ги оставяме да строят в мир. Може и да не успея да завзема този хълм, но все пак мога да им разваля веселбата.
В очакване на Сафира
Конят на Боренсон бавно се спускаше по тясната пътека през рехавия сняг високо в планините на Хест.
Той спря, огледа малката долина и видя затънало в преспите стадо слонове. Повечето вече бяха измрели и лежаха като изваяни слонски фигури от камък, покрити с ледена кора. Но два от огромните стари самци погледнаха свитата на Сафира, немощно надигнаха туловищата си и нададоха тръбния си рев.
Това бяха питомни слонове, с подрязани и покрити с мед бивници. Но изглеждаха толкова изнемощели от глад, че едва ли щяха да се измъкнат от долината. Пастирите им ги бяха изоставили.
Явно Вълчия господар се беше опитал да преведе бойни слонове през планините — и се бе провалил. На три пъти през тази нощ групата на Боренсон подмина части обикновени бойци от армиите на Радж Атън. Бяха стрелци и пехота, перачки и колари — стотици хиляди. И в най-кошмарните си сънища Боренсон не си беше представял, че Радж Атън ще се опита да преведе толкова много войска през високите планини толкова късно през есента. Тесните пътеки по висините на Хест не предлагаха много фураж — само трънливи храсти и жилава трева, и сняг, колкото да се утоли жаждата. Нямаше дърва за огън, затова много от бойците горяха изсъхнала волска тор в биваците си.
Път, който Боренсон взимаше за час на подсилен кон, можеше да отнеме на тези мъже и жени цял ден. Пътят, който той преодоляваше за една нощ, щеше да струва на простия войник седмици усилие. Много от конете, които Боренсон видя в последната част, бяха в ужасно състояние — кожа и кости. Войниците, които ги яздеха, най-вероятно щяха да затънат в снега и да умрат преди да е паднала зимата, точно както щяха да измрат тези слонове.
Радж Атън се беше захванал с гибелна игра, залагайки живота на тези хора и на животните.
„Но на него му е все едно — каза си Боренсон. — Животът, който залага в тази игра, не е негов.“
Планинският въздух беше рязък, духаше хаплив вятър и развяваше наметалото му. Боренсон се загърна и зачака Сафира да го настигне. Надяваше се, че като види слоновете, ще разбере глупостта на господаря си. Доказателствата бяха навсякъде. Според мълвата Радж Атън беше взел над хиляда дара на ум. С толкова много ум можеше да си спомни с най-живи подробности всеки миг от живота си. Но даровете на ум позволяваха на човек само да съхранява спомени, не и непременно да преценява добре.
„Значи е взел хиляда дара на ум, а е по-тъп от задника ми“ — помисли Боренсон.
Предния ден, когато Сафира каза, че Радж Атън бил най-великият човек на света и със сигурност щял да спаси човечеството от халите, Боренсон й беше повярвал. Но сега не я гледаше и съблазнителната сила на нейния Глас не звучеше толкова убедително, когато си припомни думите й.
Не, Радж Атън изобщо не беше умен. Само глупак щеше да прати толкова много прости хора в тези планини.
„Или глупак, или безразсъден и отчаян човек“, нашепна глас в ума му.
Навярно Радж Атън беше твърде от дълго Владетел на руни. Може би беше забравил колко крехко същество е един обикновен човек. Мъж само с два дара на мускул и метаболизъм можеше да се втурне през боен строй и да посече простите войници като плашила за врани.
Измираха адски лесно. Предната нощ беше завалял слаб сняг, но продължи да вали цялата сутрин. Ако се задържеше, войските на Радж Атън щяха да затънат в него. Животните им щяха да измрат до две денонощия, а без дърва за огрев хората щяха да умрат от студ до няколко дни.