Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Сафиа почувства искра на надежда. Която не оцеля след следващите думи на Корал.
— Проблемът е в практическото приложение на този план.
Нямаме достатъчно мощна бомба, с която да взривим дъното на езерото.
През следващите няколко минути Сафиа слушаше обсъждането на възможните експлозивни устройства, като в същото време остро съзнаваше какво е имплантирано в собствения й врат, знаеше какво се беше случило в Тел Авив, после в Британския музей. Бомбите се бяха превърнали в повратни точки в живота й. Като нищо следващата можеше да отбележи и края му. Тази мисъл би трябвало да я ужаси, но тя беше преминала някакъв праг на ужаса, отвъд който място за страх нямаше.
Затвори очи.
Едва наполовина съзнаваше различните идеи, отхвърляни една след друга — от ракетно задвижвани гранати чак до парченцето C4 в собствения и врат.
— Просто не разполагаме с нищо, което да е достатъчно силно — заключи Корал.
— Напротив — каза Сафиа и отвори очи. Беше си спомнила взрива в Британския музей. Посочи към двора долу. — Не е камила, но може да свърши работа.
Другите погледнаха в същата посока.
Към огромната желязна сфера върху стъклената длан.
— Ще я потопим в езерото — каза Сафиа.
— Най-големият дълбоководен заряд на света — каза Дани.
— Но откъде знаеш, че ще избухне като камилата? — попита Корал. — Може да стане като с желязната дева. Тези железни артефакти не функционират по един и същи начин.
— Ще ви покажа — каза Сафиа.
Обърна се и ги поведе надолу по стълбите. Когато се озоваха в централната зала, тя посочи всяка от пясъчните стени.
— Точно срещу входа е първият Убар, паното изобразява откриването му. На онази стена е изобразен горният Убар. Лицето му за пред света. А тази, разбира се, е истинското сърце на Убар, стъкленият град с хилядата колони. — Тя докосна картината с двореца. — Подробностите са изобразени с удивителна точност, виждат се дори статуите от пясъчник, охраняващи входа. Но на тази картина са показани и двете статуи.
— Защото едната е била използвана като съд за първия ключ — обади се Омаха.
Сафиа кимна.
— Това пано очевидно е било изработено преди разрушението. Но забележете какво липсва. Желязната сфера. Няма я, както и стъклената длан. В центъра на двора от картината стои царицата на Убар. На централно и видно място. Като кръстчето, с което се отбелязва съкровището, така да се каже.
— Какво имаш предвид? — попита Касандра.
Сафиа с усилие потисна пристъпа на истеричен смях. Усилията й да спаси приятелите си, да спаси арабския свят, щяха да спасят и Касандра. Сафиа продължи, без да я поглежда:
— В миналото симетрията е била важна. Равновесието на всички неща. Новият предмет е бил поставен на място, което съвпада с мястото на царицата върху картината. Централното място. Това не може да е случайно.
Омаха се обърна и погледна през входа към желязна сфера.
— Вижте как е разположена дланта. Ако се изправи китката, сякаш ще хвърли сферата към езерото.
Сафиа се обърна с лице към всички.
— Това е последният ключ на царицата. Последният изход. Бомба, оставена да разруши езерото, ако няма друг начин.
— Но доколко можем да бъдем сигурни? — попита Пейнтър.
— Какво пречи да опитаме? — възрази Омаха. — Или ще се получи или не.
Корал се беше приближила до входа.
— Ако ще пробваме, по-добре да побързаме. Всички се събраха при нея.
В центъра на пещерата святкащата фуния се въртеше и гърчеше.
Под нея езерото беше започнало да се вълнува в унисон с въртопа при тавана.
— С какво ще започнем? — попита Пейнтър.
— Трябва да допра ръце върху сферата — каза Сафиа. — Да я активирам като другите ключове.
— И после ще търкулнем топката — каза Омаха.
19:35
Омаха стоеше на пясъчната пътека в двора. Беше им отнело минутка да разровят пътеката така, че да стига до сферата. Сафиа стоеше пред широкия метър и двайсет глобус от червено желязо.
Куполът горе беснееше.
Сафиа се приближи още малко към сферата. Потри ръце, после посегна между стъклените пръсти на скулптурата.
Омаха видя как рамото и потръпва от болка в раната. Идеше му да хукне към нея, да я дръпне назад, но тя прехапа долната си устна и положи и двете си длани върху сферата.
Когато кожата и докосна метала, припукваща синя мълния се изви в дъга над желязната повърхност. Сафиа отскочи с вик назад.