Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— Каква мила гледка само! — каза тя.
Появата и стресна всички. Хората посегнаха към оръжията си.
Касандра не реагира. Пистолетът и беше все така насочен към тавана. Вместо него тя протегна напред едно познато му устройство.
— Така ли се посреща съседка?
— Не стреляйте! — извика Пейнтър, вече скочил на крака.
— Никой да не стреля!
Дори понечи да застане пред Касандра, заслонявайки я със собственото си тяло.
— Значи позна детонатора на мъртвеца — каза тя зад него.
— Ако аз умра, бедната доктор Ал Мааз ще изгуби хубавата си главица.
Омаха чу думите й. Вече беше блъснал Сафиа зад себе си.
— Какви ги говори тая кучка?
— Защо не им обясниш, Кроу? Така де, все пак приемникът си го конструирал ти.
Той се обърна към нея.
— Търсачът е… не е бомба.
— Каква бомба? — попита Омаха, едновременно уплашено и гневно.
Пейнтър обясни:
— Когато е държала Сафиа, Касандра е имплантирала в тялото й малко проследяващо устройство. Като преди това му е добавила експлозив. И сега държи детонатора. Ако махне пръста си от спусъка, то ще се взриви.
— Защо не ни каза по-рано? — ядно попита Омаха. — Можехме да го извадим.
— Ако се опитате, пак ще гръмне — каза Касандра. — Освен ако преди това не го дезактивирам.
Пейнтър я изгледа яростно, после премести поглед към Сафиа.
— Надявах се да те отведа някъде на сигурно място, после да осигуря хирург и сапьор, които да отстранят устройството.
Обяснението му по никакъв начин не намали ужаса в очите й. А Пейнтър знаеше, че част от този ужас е предизвикан от него. Такава му беше работата.
— Та сега, когато всички сме приятели — каза Касандра, — ще ви помоля да си хвърлите оръжията, всичките, вън на двора. Хайде, по-живо. Сигурна съм, че доктор Кроу ще се погрижи да не остане някой скрит пищов. Една грешка и може да се наложи да вдигна пръста си, за да порицая някого. Не бихме искали това да се случи, нали?
Пейнтър нямаше избор. Направи каквото искаше Касандра. Пушки, пистолети, ножове и два гранатомета оформиха купчина в двора.
Корал хвърли наполовина сглобения си пистолет при другите и остана до входа. Очите й обхождаха пещерата. Пейнтър проследи погледа и.
— Какво има? — попита той.
— Бурята. Стана по-силна след пристигането ви. Много по-силна. — Тя посочи към покрива. — Енергията не се отвежда достатъчно бързо. Равновесието е на път да се срине.
— Какво означава това?
— Означава, че пещерата се превръща в барутен погреб. — Тя се обърна към него. — И ще се взриви.
19:22
От терасата на втория етаж на двореца Сафиа гледаше заедно с другите към въртопа вън. Таванът на пещерата вече не се виждаше. Врящите облаци статичен заряд бяха започнали да се въртят бавно около купола. В центъра се забелязваше нещо като малка отливна тръба, която видимо се снижаваше като фуния на торнадо надолу към езерото от антиматерия.
— Новак е права — каза Касандра. Тя оглеждаше явлението през очилата си за нощно виждане. — Целият купол се запълва.
— Това е заради мегабурята — каза Корал. — Изглежда е много по-силна от древната буря, която е причинила катаклизма преди две хиляди години. Надвишава капацитета на системата да отвежда излишната енергия. Колкото и да ми е неприятно да го призная, мисля, че значително количество от езерната вода вероятно е дестабилизирано, също като съдържанието на желязната камила.
— Какво ще стане? — попита Сафиа. Корал обясни:
— Виждали ли сте някога да избухва претоварен трансформатор? Може да предизвиква верижни повреди в цяла електростанция. А сега си представете трансформатор с размера на тази пещера с ядро от антиматерия. Този тук може да заличи от лицето на Земята целия Арабски полуостров.
Всички се умълчаха при тази отрезвяваща мисъл.
Сафиа гледаше бълбукащия вихър от енергии. Фунията в центъра продължаваше да се снижава, бавно, неотменно. Заля я вълна на първичен страх.
— И какво можем да направим? — Въпросът дойде от неочаквана посока. Касандра. Тя вдигна очилата си за нощно виждане. — Трябва да спрем това.
Омаха изсумтя.
— Ти да не би да си предлагаш услугите?
— Не искам да умра. Не съм луда.
— Просто зла — измърмори Омаха.
— Предпочитам думата „опортюнистка“. — Касандра насочи вниманието си обратно към Корал. — Е?
Корал поклати глава.
— Да я заземим — каза Пейнтър. — Ако този стъклен мехур действа като изолатор за енергията, значи трябва по някакъв начин да пробием мехура от долната страна и да пратим енергията в земята.
— Не е лошо като теория, командире — каза Корал. — Особено ако можехме да пробием стъклото под самото езеро, така че водите с антиматерия да се отцедят в първоначалната система от земна вода, откъдето са дошли. Това не само би решило въпроса с излишната енергия, но би намалило и риска от верижна реакция на антиматерията. Обогатените води просто ще се разредят отвъд опасния праг.