Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Ще взема мерки да разбера какво е истинското положение — каза си той. — Още утре сутринта ще отида при Полтид.“
Но докато вземаше това решение, разбра, че не ще бъде лесно да си го наложи. Неведнъж в своята адвокатска професия бе използвал бюрото на Полтид, използвал го бе и напоследък в случая с Дарти, но никога не му бе минавало през ум, че ще го използва за проследяване на собствената си съпруга.
Беше прекалено унизително за самия него.
Реши да преспи — по-точно да прекара една безсънна нощ с това намерение и с наранената си гордост. Едва сутринта, докато се бръснеше, си припомни изведнъж, че Айрин носеше сега моминското си име — Ерън. Полтид няма да разбере, поне отначало, чия съпруга следи, няма да го гледа раболепно, а след това да се подсмихва зад гърба му. За него тя ще бъде просто жена на някой от клиентите на Соумс. Което беше вярно — нима Соумс не е свой собствен адвокат?
Той буквално се страхуваше да отложи изпълняването на това намерение, за да не би впоследствие да се откаже. Накара Уормсън да му донесе рано-рано чаша кафе и се измъкна от къщи преди времето на закуска. Тръгна бързо по една от уличките на Уест Енд, където Полтид и други фирми от тоя род се грижат за добродетелността на богатите класи. Досега бе викал винаги Полтид в бюрото си в Поултри; но знаеше много добре адреса му и стигна там, тъкмо когато отваряха. Във външната канцелария, наредена така приятно, че можеше да мине за кабинет на лихвар, го посрещна дама с външност на учителка.
— Желая да видя мистър Клод Полтид. Той ме познава… няма нужда да му съобщавате името ми.
Да не допусне някой да разбере, че той, Соумс Форсайт, е принуден да прибегне до проследяване на собствената си съпруга — това беше за сега най-важното съображение.
Мистър Клод Полтид — така различен от мистър Люис Полтид — беше един от ония мъже с тъмна коса, малко гърбав нос и живи кестеняви очи, които можеше да вземете за евреи, макар че са всъщност финикийци; той прие Соумс в стая, където всички шумове се приглушаваха от плътни килими и завеси. В обстановката се чувстваше интимност, никъде не се мяркаха книжа.
Той поздрави почтително Соумс и с подчертана предпазливост завъртя ключа на единствената врата.
„Ако някой клиент ме повика у дома си, казваше обикновено Полтид, той взима такива предпазни мерки, каквито желае. Ако дойде у нас, ние му даваме доказателство, че оттук нищо не излиза. С пълна увереност мога да кажа, че ако не друго, то поне тайната е напълно осигурена…“
— А сега, с какво мога да ви услужа?
Гърлото на Соумс се бе свило и той просто не можеше да заговори. Безусловно необходимо беше да скрие от този човек, че въпросът го интересува не само професионално; и лицето му придоби машинално своята високомерна насмешлива гримаса.
— Дойдох при вас толкова рано, защото нямаше час за губене! — Ако загубя един час, може и да измени решението си. — Разполагате ли с някоя действително доверена жена?
Мистър Полтид отвори едно чекмедже, извади някакъв бележник, прегледа го и пак го заключи в чекмеджето.
— Да — каза той. — Тъкмо каквато ни трябва.
Соумс седеше с кръстосани нозе; издаваше го само едно леко изчервяване, което би могло да мине и за естествен цвят на лицето.
— Незабавно — отвърна Полтид; — за развод, предполагам? — И извика в телефонната слушалка: — Там ли е мисис Бланч? Трябва да поговоря с нея след десет минути.
— Ще приемате сам всичките й донесения — продължи Соумс — ще ги изпращате лично до мене, с бележка „строго лично“, запечатани и препоръчително. Моят клиент иска абсолютна тайна.
Мистър Полтид се усмихна, сякаш искаше да каже: „Учите баба си, драги сър“, погледът му се плъзна по лицето на Соумс през един съвсем професионален миг.
— Може да бъде напълно спокоен — каза той. — Пушите ли?
— Не — отвърна Соумс. — Разберете ме правилно: цялата работа може да се окаже безосновна. И ако се разчуят имената или се разбере проследяването, биха настъпили твърде тежки последици.
Мистър Полтид кимна:
— Ще я прехвърля в шифрования отдел. Там никога не се споменават имена; работим само с номера.
Той отключи друго чекмедже, извади два листа хартия, написа нещо и подаде единия на Соумс.