Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Уинифред въздъхна.
— О! Какъв палячо беше Монти! — каза тя.
Соумс я стрелна с пронизващ поглед. За него беше ясно, че тя не може да се отнася сериозно към своя Дарти и при най-малка възможност би била готова да изостави делото. Но още от самото начало той разбираше по усет, че трябва да остане твърд. Да избегне един дребен скандал сега, би значело само да създаде на сестра си и децата й истински позор и разорение по-късно, ако на Дарти се позволи да им увисне отново на врата, да пропада все повече и повече и да пропилее парите, които Джеймс ще остави на дъщеря си. При все че капиталът беше здраво осигурен, онзи приятел все ще успее да измъква по нещо от завещаните суми и ще кара семейството си да плаща луди пари, за да го спаси от фалит, а може би и от затвор! Оставиха на Крайбежния булевард лъскавия екипаж с лъскавите коне, с кочияша и лакея с лъскави шапки, и влязоха в кантората на Дриймър, К. А., на Краунофис — роу.
— Тук е мистър Белби, сър — каза секретарят; — мистър Дриймър ще дойде след десет минути.
Мистър Белби, по-младият адвокат, но не особено млад все пак (защото Соумс се отнасяше само към адвокати с установено име, макар че за него си оставаше всъщност тайна как тези бяха успели да си създадат име, което го и накара да се отнесе към тях), седеше и хвърляше последен поглед върху книжата. Току-що се бе върнал от съда и беше още в тога и перука, които много отиваха на носа му, издаден като дръжка на мъничка помпа, на проницателните сини очички и на малко издадената долна устна — изобщо, бяха най-доброто допълнение и опора на Дриймър.
След представянето на Уинифред прескочиха темата за времето и заговориха за войната. Но Соумс заяви неочаквано:
— Ако той не се съгласи, не можем да заведем дело, преди да изтекат шест месеца. А пък аз искам да ускоря нещата, Белби.
Мистър Белби, който говореше с едва доловимо ирландско произношение, се усмихна на Уинифред и промълви:
— Такъв е законният срок, мисис Дарти.
— Шест месеца! — повтори Соумс. — Ще се проточи до юни! И делото ще може да започне едва след дългата лятна ваканция. Ще трябва да го поускорим малко, Белби.
Ще се наложи да изостави всички свои дела, за да не изпусне Уинифред.
— Мистър Дриймър е готов да ви приеме веднага, сър.
Тръгнаха, най-напред мистър Белби, после, точно една минута по часовника на Соумс, самият той и Уинифред.
В тога, но без перука, Дриймър, К. А. стоеше пред камината, сякаш приемаше гости, а не клиенти на съвещание; той имаше грапаво, лъскаво лице, каквото се среща често у много образовани хора, голям нос с кацнали на него очила и малки посивели бакенбарди; позволяваше си лукса постоянно да намигва с едното си око и да закрива долната си устна с горната, което заглушаваше изговора му. Имаше обичая да се обръща ненадейно към човека, с когото разговаря; всичко това, заедно със смущаващия тон на гласа и с навика да се поизкашлюква, преди да заговори, му бяха спечелили в отделението за наследствени и бракоразводни дела слава, която малцина можеха да оспорят. След като прослуша с присвито око мистър Белби, който изложи набързо фактите, той се поизкашля и изръмжа:
— Всичко това ми е известно — После се обърна неочаквано към Уинифред и каза глухо:
— Иска ни се да го върнем, нали, мисис Дарти?
Соумс се намеси рязко:
— Положението на сестра ми, е разбира с, непоносимо.
Дриймър се изкашля отново:
— Точно така. Но можем ли да се доверим на каблограмата, или трябва да чакаме до след Коледа, за да му дадем възможност да ви пише… В това се състои въпросът. Нали?
— Колкото по-скоро… — започна Соумс.
— Вие какво ще кажете, Белби? — запита Дриймър, като връхлетя на него.
Мистър Белби започна да души въздуха като хрътка.
— Не можем да започнем преди средата на декември. Но няма защо да му даваме по-дълъг срок.
— Не — възрази Соумс. — Защо трябва сестра ми да страда, понеже на него му е хрумнало да върви…
— В Йерихон161 — каза Дриймър, като налетя сега на Соумс. — Точно така. А в Йерихон не бива да се ходи, нали, мисис Дарти? — Той разпери тогата си като ветрило. — Съгласен. Можем да започнем. Нещо друго?
— Нищо засега — отвърна многозначително Соумс. — исках да се запознаете със сестра ми.
Дриймър изръмжа по-меко.
— Много ми беше приятно. Довиждане.
И се скри в тогата си.
Излязоха пак един подир друг. Уинифред тръгна по стълбите. Соумс се позабави. Въпреки волята си, изпитваше възхищение от Дриймър.
161
Село в Йордания; тук — „по дяволите!“