Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Мирабо не лъжеше и с влизането си в манежа показа доста доказателства за смелостта си. Всеки викаше под носа му: „Предател!“, един му показваше въже, а друг — пистолет.
Мирабо сви рамене и премина като Жан Барт219, разблъсквайки с лакти тези, които стояха на пътя му. Крясъците го последваха чак в залата, където дори се увеличиха. Едва се беше появил, когато стотина гласа се провикнаха: „А, ето го предателя! Оратора ренегат! Продажника!“ Барнав беше на трибуната. Той говореше против Мирабо. Мирабо го загледа втренчено.
— Е, добре, да — каза Барнав, — тебе те наричат предател и аз говоря против тебе.
— Щом говориш против мен — отвърна Мирабо, — мога да се поразходя до Тюйлери. Ще имам време да се върна, преди да си свършил.
И наистина с високо вдигната глава, със заплашителен поглед, той излезе сред дюдюкания, оскърбления и заплахи. Мина по насипа „Де Фьойан“ и слезе в Тюйлери. На една трета от разстоянието по голямата алея една млада жена, държаща в ръка върбова клонка, чийто аромат вдишваше, беше събрала кръжец около себе си. Едно място отляво на нея беше свободно. Мирабо взе един стол и седна. Половината от онези, които я заобикаляха, станаха и си тръгнаха. Мирабо с усмивка ги изгледа как се отдалечават. Младата жена му протегна ръка.
— Ах, баронесо! — каза той. — Не се ли страхувате, че може да се заразите от чума?
— Скъпи графе — отвърна младата жена, — уверяват, че клоните са на наша страна и аз ви притеглям към нас.
Мирабо се усмихна и прекара петнайсет минути в разговор с младата жена, която беше не някоя друга, а Ан-Луиз-Жермен Некер, баронеса Дьо Стал. Когато изминаха петнайсет минути, той извади часовника си и каза:
— Ах, баронесо! Моля да ме извините! Барнав говори против мен. Вече беше говорил един час, когато излязох от Събранието. Изминаха около петнайсет минути, в които имах щастието да разговарям с вас — значи стават два часа, през които моят обвинител говори. Речта му трябва да е към края си и трябва да му отговоря.
— Вървете — каза баронесата — и му отговорете. Смелост!
— Дайте ми тази върбова клонка, баронесо — каза Мирабо, — тя ще ми послужи като талисман.
— Внимавайте, скъпи графе, върбата е дървото на погребалните възлияния!
— Дайте я, все пак, подходяща е, за да увенчае един мъченик, който слиза в цирка220.
— Наистина е трудно да бъдеш по-глупав, отколкото беше Националното събрание вчера — каза госпожа Дьо Стал.
— Ах, баронесо! — отвърна Мирабо. — Защо трябва да говорим за дати?
И като пое в ръцете си върбовата клонка, която тя му даде несъмнено като награда за тези думи, Мирабо галантно се поклони, изкачи стълбите, които водеха към терасата „Де Фьойан“, и се върна в Събранието.
Барнав слизаше от трибуната сред овациите на цялата зала, той току-що беше произнесъл една от онези заплетени речи, които се приемат добре от всички партии.
Едва видяха Мирабо на трибуната, и срещу него избухна гръм от викове и оскърбления.
Но той, вдигнал могъщо ръка, изчака и възползвайки се от един от онези промеждутъци на затишие, каквито има при бурите и метежите, се провикна:
— Добре ми е известно, че разстоянието от Капитолия до Тарпейската скала221 не е чак толкова голямо!
Такова е величието на гения, че тези думи накараха да замлъкнат и най-настървените.
От момента, когато Мирабо извоюва тишина, победата беше наполовина спечелена. Той поиска инициативата за водене на война да бъде дадена на краля. Поиска много и му отказаха. Тогава се разгоря борба за пълномощията. Главното искане беше отхвърлено, теренът трябваше да се отвоюва чрез частични искания — и Мирабо се качи пет пъти на трибуната.
219
Известен френски морски капитан, на служба при Луи XIV; пленен от англичаните по време на битка, Жан Барт успява да се измъкне от плен, с което си заслужава признанието и обичта на френския народ — бел.ред.
220
Мирабо има предвид влизането на Христос в Йерусалим, когато жителите постилат пътя му с върбови клонки — бел.ред.
221
Капитолия е площад, където са се провеждали заседанията на Сената, или т. нар. Народно събрание на Рим. По подобие се изграждат капитолии и в други градове през Античността. В чест на Римската капитолия Конгресът във Вашингтон е наречен по същия начин. Тарпейска скала — отвесна скала в Рим, от която са хвърляли провинилите се пълководци — бел.прев.