Графиня Дьо Шарни

61.

Голямото предателство на господин Дьо Мирабо

Спомняте си последните думи, които Мирабо каза на кралицата, напускайки, когато тя му подаде ръка за целувка:

— Чрез тази целувка, госпожо, монархията е спасена!

Ставаше въпрос това обещание, дадено от Прометей на Юнона216, да бъде изпълнено.

Мирабо беше започнал борбата, уверен в силите си, без да помисли, че след толкова непредпазливи постъпки и три провалени заговора борбата, към която го подтикваха, е невъзможна.

Може би, ако би бил по-предпазлив, Мирабо щеше да се бори още известно време под прикритието на някаква маска. Но на по-следващия ден, след като беше приет от кралицата, когато отиде в Събранието, той видя, че хората се събират на групи и чу викове. Той се приближи до тези групи и попита за какво викат. Предаваха си някакви малки брошури.

После, от време на време, някакъв глас се провикваше:

— Голямото предателство на господин Дьо Мирабо! Голямото предателство на господин Дьо Мирабо!

— Аха! — рече той, изваждайки пари от джоба си. — Струва ми се, че това се отнася до мен!… Приятелю — продължи той, обръщайки се към амбулантния търговец, който разпространяваше брошурата и който имаше няколко хиляди екземпляра от нея в кошовете, носещи се от едно кротко магаре там, където му харесваше да разположи сергията си, — колко струва „Голямото предателство на господин Дьо Мирабо“?217

Амбулантният търговец изгледа Мирабо право в лицето.

— Раздавам ги без пари, господин графе — каза той.

После добави по-тихо:

— Брошурата е отпечатана в стохиляден тираж!

Мирабо се отдалечи замислен. Тази брошура, която се раздаваше без пари! Този амбулантен търговец, който го познаваше… Но без съмнение тази брошура беше една от онези глупави и изпълнени с омраза публикации, каквито изглеждаше, че има с хиляди по онова време. Крайната омраза и крайната им глупост ги правеха безопасни, отнемаха цялата им стойност.

Мирабо хвърли поглед на първата страница и побледня. Първата страница съдържаше списък с дълговете на Мирабо и, странно нещо, този списък беше точен! Двеста и осем хиляди франка! Под списъка беше посочена датата, на която тази сума беше изплатена на различните кредитори на Мирабо от ковчежника на кралицата господин Дьо Фонтанж. После следваше цифрата на сумите, които дворът му изплащаше всеки месец:

Шест хиляди франка!

Най-накрая — разказът за неговата среща с кралицата. Случваше се нещо неразбираемо. Анонимният автор на памфлета не се бе излъгал за нито една цифра, можеше да се каже, че не е излъгал и с нито една дума. Кой ли ужасен, тайнствен, пълен с небивали тайни враг го преследваше или по-скоро преследваше в негово лице монархията? Лицето на амбулантния търговец, който му беше говорил, който го беше познал, който го беше нарекъл „господин графе“, се стори не съвсем непознато на Мирабо. Той се върна по стъпките си.

Магарето си беше все така там с кошове, изпразнени на три четвърти. Но амбулантният търговец беше изчезнал и неговото място беше заето от друг. Този беше съвсем непознат на Мирабо. Той продължаваше разпространението на брошурата с не по-малко настървение.