За спасяването на света

– Да се върнем на въпроса „Откъде си?“ – прочисти гърло императорът, с което му напомни за съществуването си. Беше извадил някакъв уред със скàла, поставен в кутия от пресована куя, с намерението да следи показанията му, докато траеше втората фаза от разпита.

Светия войник бе видимо затруднен.

– Оттам, откъдето е дошъл преди няколко столетия единственият бял бог във вашия пантеон. От Земята на изгряващото слънце, която се намира далеч зад океана.

Шокоицин бе присвил джуките си, загледан в измервателната скала.

– Отвъд Великата вода няма нищо – възрази той. – Това е известно на всеки що-годе нормален индивид. Нито един от нашите пътешественици…

– Вашите пътешественици са фъшкии – прекъсна го Светия войник. – Корабостроенето ви е кръгла нула. Не познавате дори колелото.

– Какво? – сепна се Шокоицин. Болката го пронизваше в задния дял на мозъка. Що се отнася до Светия войник, то той беше съвсем изтощен и едва се крепеше да не падне. Гърдите му свиреха. Въпреки това се насили да заговори отново:

– Сред вещите, които ми конфискуваха, след като ме пребъркаха, има един предмет, подобен е на вашите гласови уредби. Привърши му захранването и затова е изключен, но докато функционираше, сигнализирах по него на Ернандо и го запознах с фактическата обстановка.

– И къде е сега този твой Ернандо?

– Напуснал е брега, на който дебаркираха нашите пехотинци, и вече е на път за насам.

– Че кой го е канил да идва?

– Никой. Ние сме представители на християнското племе, обитаващо материка отвъд гигантския стерилен океан, който вие наричате Великата вода. Онзи материк е бил населен от памтивека, още преди тукашния. Оттам преди много 52-годишни цикли са дошли и вашите деди, но вие отдавна сте забравили истината за това.