Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Ятаганът на орка се плъзна по щита и Харган с прав удар се опита да промуши Първия в гърдите, но онзи небрежно отдръпна щита от кривото острие и като отби надолу ятагана на Харган, нанесе удар в открилата се пролука. Доспехите издържаха и ятаганът се плъзна по десния нагръдник, оставяйки внушителна синина под бронята. Забравяйки за болката, Харган веднага го атакува в главата с удар отдясно. Но проклетият Първи отново се прикри с щита и внезапно изхвърли ръката си напред, насочвайки върха на ятагана под шлема на Харган. С неимоверни усилия човекът успя да постави щита си пред тази мълниеносна атака. Но оркът и оръжието му вече не бяха там.
„Опитна гадина!“ — мярна се в главата на Харган, преди вражеското острие да се вреже в дясното му рамо, този път малко по-надолу от предишния удар.
— Наведи се-е-е!
Харган бързо сви глава в раменете и топката на топуза с жвакащ звук се вряза в главата на орка. Вторият топуз го улучи в гърдите.
— Жив ли си?
— Да — намръщи се Харган, рамото го болеше и трябваше да вземе ятагана в лявата ръка.
— Наведи се-е-е!
Бодливите топки изсвистяха и се стовариха едновременно върху главите на двама орки, опитващи се да минат по фланга.
Единият от тях успя да се прикрие с лек щит, но топузът го разби на трески и счупи държащата го ръка. Харган довърши орка с помощта на ятагана.
Битката вървеше равностойно. Хората успешно издържаха първия, най-опасен натиск на орките и сега бавно, но сигурно изтласкваха Първите към стената.
Съвсем неочаквано Харган се оказа близо до изтърваната си брадва и като метна ятагана в гърба на някакъв орк, вдигна своето оръжие.
За мятане на мечове трябват вродени умения, а тях, уви, Харган не притежаваше. Ятаганът улучи орка точно между лопатките, но с дръжката и като цяло изобщо не го нарани. Само го разсея, от което се възползва един от копиеносците, забивайки оръжието си в корема на извърналия се орк.
Във въздуха проблесна стрела, после още една… Харган изруга, предполагайки, че орките пак са изпратили стрелци, но като се огледа, забеляза в тила на своя отряд три десетици стрелци начело с Блидхард. Те се бяха оттеглили на безопасно разстояние и сега хладнокръвно забиваха стрела след стрела в орките. Няколко Първи опитаха да се промъкнат до стрелците, но на пътя им застанаха мечоносците, прикриващи отряда Играещи с вятъра.
Сагра се колебаеше, чудейки се на чия страна да застане, но започналите да се сипят от дъждовните облаци мълнии убедиха богинята на войната през този ден да подкрепи хората.
Сините нишки на мълниите със сух пукот се сипеха от небето, поразявайки орк след орк. Доспехите не можеха да ги спасят от магията на Сиена. Точно пред очите на Харган една падаща от облаците мълния се раздели на няколко части и веднага порази седмина орки, оставяйки от тях само черна земя и обгорели доспехи, по които все още пробягваха остатъчни змийчета от мълнията.
И Първите поддадоха, сломени от дъжда мълнии и стрели. Някъде отвъд клисурата загърмяха бойни барабани, заповядващи отстъпление.
Орките отстъпваха организирано и уставно, оставяйки малък отряд да прикрие оттеглянето на основните сили. Но хората бяха добили кураж и яростно се втурнаха към стената от щитове, безмилостно унищожавайки Първите, а онези от притеклите се на помощ стрелци, които не бяха успели да сменят бойния лък с меч, започнаха да обсипват със стрели катерещите се по отсрещната страна на клисурата орки, без да обръщат внимание на кипящата около тях битка.
От отряда Първи, останали да прикриват отстъпващите, не оцеля никой. Последният орк го настигнаха двойката топузи на Лисицата.
Към стрелбата се присъединиха и оцелелите по време на сечта стрелци, грабвайки страшните си лъкове. Жалката съпротива на вражеските стрелци, които се опитаха да стрелят от другата страна на клисурата, беше безмилостно потушена. В следващите минути отстъпващите бяха подложени на ритмично унищожение. За пореден път през последните два дни колчаните бяха изпразнени.
— Отлично, кур-рви! — Блидхард доста забележимо провлачваше левия си крак, от който стърчеше счупена стрела. — Добра работа!
— Развратник! — извика Харган, тежко облегнат на брадвата си и загледан как последните орки, неуспели да се отдалечат на безопасно разстояние, падат от стрелите на хората.
— Няма го вече Развратника — мрачно каза един от войните.
— Да пребъде в светлината — промърмори Лисицата.
Харган замръзна под така и не престаналия през цялата битка дъжд, затворил очи и стиснал зъби. Загубата на приятеля беше толкова неочаквана. Всеки друг, но не и Развратника. Толкова добре въртеше меча стария му приятел, няма начин да е загинал просто така от оркски ятаган. Да се измъкне без нито една драскотина при Раненг и Иселин, за да загине тук…