Снежен крах

Марко Калтофен, както обикновено, действаше по същия бърз и енциклопедичен начин като Библиотекаря, когато имах въпроси от типа на „защо“ и „къде“, засягащи бизнеса с токсични отпадъци. Ричард Грийн, моят агент в Лос Анджелис, ми помогна с географията на града.

Брук Полок изчете коректурите внимателно, но с унищожителна бързина и направи няколко уместни предложения. Той беше първият и със сигурност няма да е последният, изтъкнал, че Биос всъщност означава „Основна система за въвеждане и извеждане“ (Basic Input/Output System), а не „Базисно Интегрирана Операционна Система“, както съм го писал аз (и както трябва да бъде), но според мен имам право да стъпча в калта всякакви други съображения, когато се мъча да измисля задоволителна игра на думи, така че не го промених в книгата.

Идеята за „виртуална реалност“ като Метавселената вече е много разпространена сред хората, занимаващи се с компютърна графика, и е превъплъщавана по най-различни начини. Конкретната версия на Метавселената, описана в този роман, произтича от един несериозен разговор между мен и Хайме (Капитан Честотен Диапазон) Таафе — което не означава, че вината за всичките нереалистични и безвкусни аспекти на Метавселената трябва да се хвърля върху някой друг, а не върху моя милост. Думите „аватар“ (в смисъла, в който е използвана тук) и „Метавселена“ са мои изобретения — измислих ги, след като реших, че съществуващите понятия (като например „виртуална реалност“) са просто твърде тромави за използване.

Докато размишлявах как трябва да е конструирана Метавселената, бях повлиян от „Ръководство за човешки интерфейс“ на „Епъл“ — книга, обясняваща философията, стояща зад „Макинтош“. Отново изтъквам това само за да призная благотворното влияние на хората, съставили гореспоменатия документ, а не да свързвам клетите невинни хора с резултата.

Една тънкост, която включвам само защото е свързана много приятно с мен — опознах интимно вътрешната структура на „Макинтош“ в ранния етап на обречения налудничав проект за графичен роман, когато стана ясно, че единствения начин да накараме „Мак“-а да прави онова, което искаме, е да напишем купища индивидуален софтуер за обработка на образи. Вероятно по време на писането на тази книга съм прекарал повече часове в писане на програми, отколкото в писане на самата книга, макар и тя впоследствие да се отклони от оригиналната графична концепция и всичкия този труд отиде нахалост от практическа гледна точка.