Снежен крах

— Ами, мислех да отложа това за по-късно, господине…

— Трябва да можеш да вършиш поне две неща едновременно.

Лейтенантът се извръща, засрамен и уплашен.

— Куай — пита Чичо Енцо, — нещо интересно в нашия периметър?

— Съвсем нищо — отговаря Нг.

— Нещо безинтересно?

— Неколцина ремонтни работници, както обикновено.

— Откъде знаеш, че са ремонтни работници, а не предрешени войници на Райф? Да не си им проверил личните карти?

— Войниците носят оръжие, или поне ножове. Радарът показва, че тези не носят. Изводът е ясен.

— Още се опитваме да получим сигнал от всички наши хора — осведомява го лейтенантът. — Май имаме малък проблем с радиото.

Чичо Енцо обгръща раменете на лейтенанта.

— Нека ти разкажа една история, синко. От първия миг, в който те видях, ми се стори познат. Най-сетне се сетих, че ми напомняш един мой познат: лейтенантът, под чието командване бях известно време във Виетнам.

Лейтенантът е развълнуван.

— Наистина ли?

— Да. Той беше млад, умен, амбициозен, образован. И добронамерен. Но си имаше и недостатъци. Като например непреклонната неспособност да схване основите на положението ни там. Нещо като умствен блокаж, ако щеш, който караше нас, подчинените му, да изпитваме крайна неудовлетвореност. Рискована работа, синко — нямам нищо против да ти го кажа.

— И какво стана накрая, Чичо Енцо?

— Всичко свърши прекрасно. Разбираш ли, един ден сам поех задачата да го прострелям в тила.

Лейтенантът се облещва, лицето му сякаш се парализира. Чичо Енцо не изпитва никакво съчувствие към него: ако той прецака работата, може да умрат хора.

Някой отново дърдори по радиото в слушалките на лейтенанта.

— О, Чичо Енцо… — казва той с половин уста.

— Да?

— Нали питахте за оная кола?

— Да?

— Няма я.

— Няма я?

— Очевидно, когато са кацнали да вземат Райф, от хеликоптера е слязъл мъж, качил се е в колата и я е откарал някъде.

— И къде?

— Не знаем, господине — имахме само един наблюдател на място и той следеше Райф.

— Свали си слушалките — нарежда Чичо Енцо. — И изключи уоки-токито. Ушите ти ще ти трябват.

— Ушите ми ли?

Чичо Енцо се снишава, притичва през паважа и се шмугва между два малки самолета. Внимателно поставя скейтборда на земята. После развързва връзките на обувките си. Сваля обувките. Сваля и чорапите и ги напъхва в обувките. Вади бръснача от джоба си, отваря го, разцепва и двата си крачола от подгъва до слабините, после навива плата и го отрязва. Иначе платът ще се плъзга по косматите му крака, докато ходи, и ще вдига шум.

— Божичко! — възкликва лейтенантът, два самолета по-нататък. — Свалили са Ал! Божичко, той е мъртъв!