Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Какво е тактическото положение? — попита Зак, който нито за миг не забрави, че са по средата на важна мисия.
— Това място е наполовина затвор, наполовина лаборатория за експерименти! — каза с погнуса Джери. На първия етаж, където се намираме в момента, са килиите. Като излезем през тази врата в дъното на коридора се намира залата, откъдето надзирателите наблюдават и контролират килиите. Оттам можем автоматично да отключим всички килии.
— В момента аркусианците са заети да защитават базата си от десанта на Седми флот, затова не очаквам да срещнем сериозна съпротива! — отговори Зак.
— Да, иначе те вече щяха да са тук — обясни едно от момчетата.
— Значи трябва да превземем контролната зала, за да отключим всички врати, след което да изведем кадетите към точка „Делта“ откъдето ще се извърши екстракцията! — заключи Зак с все така решителен тон.
— Не е толкова просто — намеси се отново Джери. Горе на втория етаж, където по принцип са лабораториите, държат двама „специални“ затворници.
— Познаваш ли ги? — попита бързо Габриела.
— Да, веднъж имах нещастието да участвам в експеримент заедно с тях — отговори Джери и останалите забелязаха болезненото чувство, изписано на лицето му при спомена за случката. — Това са Силвия и Мегън.
След тези думи Зак и Алекс се спогледаха.
— Ще трябва да спасим и тях! — заяви твърдо Зак.
— Не познавам добре секцията, в която се намират те. Бил съм само веднъж.
— Добре, нека първо се захванем с превземането на контролната зала! — каза Зак и насочи плазмената си карабина към механизма на вратата. След като го порази с един точен изстрел, той хвана двете плъзгащи се врати и ги разтвори. Джери ги поведе по коридора към контролната зала. Мястото изглеждаше пусто. Алекс очакваше всеки момент от ъгъла да изскочи взвод аркусиански пехотинци, но това не се случи. Когато достигнаха до контролната зала, тя също беше изоставена.
— Май всичките им сили са изпратени да посрещнат нашите пехотинци! — коментира Алекс. В залата имаше огромно табло с десетки бутони. Габриела натисна един от бутоните и в дъното на коридора проехтя отварянето на заключващ механизъм. Всички се заеха бързо да натискат копчетата, а коридора се изпълни от звуците на отключващи се килии. Скоро започна да се чува и глъчката на радостните кадети, наводняващи коридора. Алекс, Зак, Габриела и Джери скоро напуснаха контролната зала и се присъединиха към радостното множество. Пленниците изглеждаха в окаяно състояние, облечени в дрипи, много от тях имаха рани от изгаряния или удари. Скоро установиха, че в килиите има доста кадети, които са толкова пострадали, че не могат да ходят сами.
— Габриела, трябва да се организира евакуацията! Направи така, че двама здрави кадети да носят по един пострадал! Аз и Алекс трябва да се качим на втория етаж и да открием Мегън и Силвия.
— Рабрано! — отговори Габриела. — Хайде, Джери, имаме доста работа за вършене!
— Веднага! — извика Джери с ентусиазъм.
Алекс и Зак нарамиха карабините си и забързаха по коридора. Движението им беше забавено от десетките кадети, които ги спираха и ги поздравяваха. Алекс беше потупан по рамото от Кобе Лий, Ай Юмико от неговия отбор го прегърна, Матю Хайърс, също от отбора му стисна ръката. Още много други спираха него и Зак по пътя им. Вече отдалечавайки се, до слуха им достигна ясният глас на Габриела, която командваше:
— Да, точно така. Вие двамата ще го носите, защото не може да ходи сам… Ти стой спокойно, сега ще намеря някой да те подпира докато ходиш. Всички, които могат да носят, да се наредят ето там! Хайде, нямаме време! Джери, преброй колко точно хора не могат да се движат изобщо и колко се нуждаят от един, който да ги подкрепя!
Глава 37 — Последният експеримент
Силвия излетя от леглото си, когато цялата стая се разтресе от оглушителна експлозия. Чу се звук от срутване. Библиотеката падна с трясък по средата на стаята и десетки книги се разпиляха по пода. Мегън също се намери на земята, уплашеният ѝ поглед трескаво обхождаше бъркотията, а дишането ѝ бе учестено.
— Тези от флота са избрали интересен начин да ни спасят! — възнегодува Силвия докато се изправяше.
— Ами ако не знаят, че сме в тази сграда?! — предположи Мегън. — Ще ни избият! Пак е по-добре от това да останем в плен и този извратеняк Афтарон да си играе с нас…