Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Добре ли си, Алекс?! — извика Габриела и го прегърна така силно, сякаш бе смятала, че го е загубила завинаги.
— Да, добре съм! Успях да се свържа с флота!
— Много си тъп, щяха да те убият! Казах ти да изчакаш бомбардировката да спре! — сряза го Зак.
— Не можех да чакам! Ако бяха поразили затвора или комуникационния център…
— Добре, после ще се обясняваме. Трябва да намерим начин да проникнем в затвора!
— Успя ли да се свържеш с баща си? — попита Габриела.
— Не, но се свързах с вицеадмирал Лао Ян. Той ръководи операцията.
— Значи разчитаме на „Перперикон“ да свърши трудната работа, както винаги! — възкликна Зак.
— Внимавай! — извика Габриела. Алекс видя как тя светкавично извади стрела от колчана на гърба си и я изстреля с лъка. Стрелата излетя в посоката, от която идваха двама едри аркусиански войници и отскочи от бронята на единия от двамата. Алекс и Зак бързо се прикриха в един кратер и откриха огън с карабините си. Единият аркусианец не можа да избяга и беше повален от изстрелите, но другият се скри зад преобърнат аркусиански бронетранспортьор. Завърза се престрелка. Алекс и Зак знаеха, че не разполагат с много муниции. Аркусианецът обаче имаше добро прикритие и скоро щеше да извика подкрепления. Положението изглеждаше отчайващо. Изведнъж двамата забелязаха, че Габриела я няма. Тя бе обходила противника по фланга и сега се намираше до трупа на първия убит аркусианец. Стоейки на открито, в много уязвима позиция, тя вдигна аркусианската карабина и я насочи към оцелелия аркусианец. Той не очакваше атака от тази посока и изстрелите го повалиха. Габриела се приближи до убития и взе резервните пълнители от снаряжението му. Така вече и тримата бяха въоръжени.
— Страхотен изстрел, трябваше да станеш пехотинец! — каза Зак.
— Така мислиш, защото не си ме виждал да пилотирам!
— Слушайте, аркусианците в момента са доста ангажирани, но все пак могат скоро да разберат, че сме тук, затова нямаме време за губене! — започна да обяснява Зак. — Трябва бързо да проникнем в затвора и най-лесният начин е като разбием някой от прозорците.
Останалите го слушаха напрегнато.
— Прозорците вероятно са от бронирано стъкло, но ако стреляме едновременно и тримата, има шанс да разбием едно от тях!
Те се прицелиха в най-близкото стъкло и започнаха да стрелят с карабините си. Искрящата плазма отскачаше от стъклото като огнен фонтан. Алекс се притесняваше, че единственият му пълнител ще свърши, но скоро забеляза, че по стъклото се образува пукнатина. След това пукнатините станаха много на брой. Когато пълнителите на трите карабини се изпразниха, стъклото изглеждаше като гъста паяжина. Зак добута до стената един голям бетонен блок, изхвърчал от взривена наблизо постройка, и се покачи до нивото на прозореца. След като погледна внимателно вътре, извика:
— Хей, тук вътре е приятелят ти Джери с още няколко кадети!
— Вярно! — извика възторжено Алекс. — Можеш ли да разбиеш стъклото?
Зак заблъска с приклада на карабината си по напуканото стъкло, което поддаваше и скоро хлътна навътре. Той скочи в килията. Габриела го последва. Преди да се качи, Алекс притича до трупа на втория убит аркусианец грабвайки неговата карабина. След това се покатери на бетонния блок, прехвърли се през парапета и се озова на пода в килията. Там Зак и Габриела вече се прегръщаха с приятелите си от „Перперикон“. Джери и останалите изглеждаха слаби и измъчени, облечени в окъсани пижами, с които бяха заловени. Лицата им обаче бяха щастливи.