Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Както звездите управляват собственото си отделяне чрез разширяване и намаляване на плътността на плазмата, така и малките звезди се оказали забележително гъвкави и устойчиви на нестабилни състояния. Всъщност единствените наблюдавани колебания в „Топилката“ били онези, които идвали отвън. Това наложило разработването на нови системи за безопасност. Запазването на постоянното подаване изисквало „чиста“ електрическа енергия.
Нито една система на магнитно задържане не е постигнала подобен успех. Системата на Фарнсуорт била компактна, проста, елегантна и евтина. Той решил проблема за задържането на частиците и преобразуването на енергията с един съвсем прост модел. На 8 октомври 1960 г. реакторът „Топилка 1“ произвел постоянен неутронен поток, когато бил пуснат деутерий при съвсем малки количества подавана енергия. Това означавало, че се извършвал синтез. По време на тези първи опити Фарнсуорт търсел средства за контролиране на термоядрените реакции при повишаването на количеството подавана енергия. Постепенно и стъпка по стъпка се вървяло към постигането на самоподдържаща се реакция.
Фарнсуорт измерил увеличаване на неутронния поток с увеличаването на електростатичната мощност. Методичните експерименти били абсолютно необходими за все още непознатата територия на ядрения синтез. Той отново и отново се занимавал с вероятността за получаване на „неудържима“ реакция и проектирал все нови и нови модели лампи, за да предотврати подобен ужас. Предлагам на читателите да се сдобият с копие на патента му, за да се запознаят по-добре с тези аспекти на дизайна.
Самоподдържащ се синтез
Фарнсуорт трябвало да разбере работните параметри на термоядрения реактор. Той бил блестящ математик и теоретичните му разработки се публикували заедно с патентите на моделите. Установил няколко критерия за проверка на постигането на ядрен синтез. Цялото устройство било потопено в масло и затворено зад дебели оловни и бетонни стени. Експериментът приел определено застрашителен вид, след като тази процедура реконфигурирала системата. Реакторът заемал пространство колкото малка аудитория. В това пространство влизали източници на енергия, контейнери, защити и устройства за наблюдение. Рядка миниатюра в изкуството на синтеза.
Д-р Фарнсуорт измервал количеството неутрони като индикатор за термоядрената реакция в сферата. Работещият с деутерий „Топилка II — Модел 2“ достигнал до над 50 меганеутрона в секунда. По-късно устройството произвело 1,3 гига неутрона в секунда в реакция, продължила повече от минута. Тези реакции били стабилни, намирали се под пълен контрол и можели да се дублират.
На 5 октомври 1965 г. се провели изпитанията на „Топилка II — Модел 2“. Променената и изключително точна конфигурация произвела от деутерий 1 гига неутрон в секунда — световен рекорд. На 28 декември същата година в камерата бил пуснат тритий, който произвел 2,6 гига неутрона в секунда. При повишаване на напрежението се повишавал и броят излъчвани неутрони. При смесването на тритий и деутерий екипът на д-р Фарнсуорт достигнал до 6,2 гига неутрона в секунда.
„Топилка III“ достигнала изумителни рекорди, бързо следващи един след друг. Към края на 1965 г. екипът рутинно измервал по 15,5 гига неутрона в секунда. Не бива да се забравя, че устройството все още било голямо колкото топка за софтбол. Реактор с диаметър само един метър би позволил постигането на много по-голяма мощност за по-малък период, като изходната мощност се увеличавала с увеличаването на обема. Реакторът можел да бъде с произволни размери според необходимата мощност. Д-р Фарнсуорт съобщил, че на няколко пъти екипът му получил самоподдържаща се реакция и щял да повтори резултата. Онези, които работили с Фарнсуорт, съобщават за гръмовните вибрации в реактора. Много сътрудници видели ослепителната бяла светлина на „Топилката“ по време на тези първи тестове — при това направо през металните прегради!
Една вечер д-р Фарнсуорт поканил гости да наблюдават изпитанията. С включването на реактора неутронните показания достигнали определена стойност и останали там. Мощността била увеличена съвсем малко, когато стрелката на уреда излязла от скалата и останала неподвижна. В помещението се разнесъл гръм. Изпусканата зад преградата светлина цяла моментално и завинаги да ослепи всеки, който погледнел към нея. Макар че подаваната енергия била изключена напълно, стрелката останала на мястото си в продължение на половин минута, през която протичала самоподдържаща се термоядрената реакция. Контролирани самоподдържащи се термоядрени реакции с тритий били постигнати през 1965 г.