Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Всяко изпълнено с благоговение древно общество си въобразявало, че огънят е известна единствено на него тайна. Тази бърза и лесна капитулация скоро щяла да се превърне в послушание и вярност. Огънят се възприемал като свръхестествено явление. Той притежавал безброй странни и магически свойства, присъщи единствено на светлините в небето. Първото очевидно чудо на огъня било продължителното и като че ли независимо производство на светлина. Светлината на огъня била различна от светлината на слънцето или луната. Той бил особена и „независима“ светлина, която била автономна, пораждаща сама себе си същност, чието излъчване било вечно. Огънят сякаш вече бил във всичко, към което обърнели поглед хората.
Земните реалности били проектирани върху небесните. Сега всичко в небето също било направено от огън. Светкавицата била огън. Слънцето било огън. Звездите били огньове. Единствено луната била плачещ студен човек. Защо плачещ? Защото нямал огън. За омагьосаните само от лъчението пред очите им хора светлината на огъня като че ли „продължавала безкрай“. Същото се отнасяло и за топлината. Съзрелите огъня вярвали, че притежават „тялото на слънцето“. На огъня се гледало като на посредник между хората и мощта на природата. Огънят се смятал за белег, за проява на благосклонност. Когато открило свойствата на огъня, човечеството се потопило в пълната с обещания зора на чудесата.
Огънят е всичко
Първоначалното омайване от свойствата на отъня известно време не позволявало на човечеството да проумее отрицателните му аспекти. Отначало той изглеждал като чудотворен дар. Благословия, пратеник на доброто, дар от слънцето. Огънят бил магия. Той бил силата, която властвала в небето. И сега тя била тяхна!
Огънят омагьосвал и запленявал. Нищо друго не можело да се види, с изключение на пламъците и на силата, която давали те. Започнало разделяне на обществото. Имало такива, които се ползвали с привилегията да седят по-близо до огъня. Други го хранели и се грижели за крехкото му и смъртоносно тяло. Трети пък били прогонвани от него.
Всички приветствали пламъка. Децата събирали най-добрите клони от гората, за да ги принесат в жертва на огъня. Младите водачи го притежавали. Специални служители се грижели за него. Старите гледали и се учели, докато водните зелени дарове на извори и фиданки бивали отхвърляни. Отхвърлянето на зеленината от червения огън било символ, който човечеството попило дълбоко в себе си по време на първите си опити с новата придобивка. Трябвало да му се предлагат единствено сухи и мъртви клони. Мъртви клони за прозрачните и впечатляващи червени пламъци.
С правенето на големи огньове дошли и новите открития. Растенията се гърчели в гърнетата за готвене и пускали зелената си кръв. Горите започнали да хранят хората и да лекуват болните. Тайните на растенията били изтръгвани с мъчения чрез огън. Камъните, използвани за оформяне на огнището, изпускали течности под въздействието на магическите пламъци. На сутринта били открити плоски блестящи парчета, откъснали се от камъните. След време те били оформени и овладявани. Тънките остриета били остри като бръснач. Огънят бил непобедим! Огненото съзнание дало на човечеството фалшивото чувство за превъзходство. Със своя нов съюзник хората започнали да се възприемат като господари на природата.
Факли — децата на огъня — били отнасяни в дълбоките пещери. Уплашените някога владетели сега храбро влизали в пастта на планината, носейки пред себе си огъня в пещерите, където някога господари били мечките. Там кръвта на растенията се проливала върху ръцете и краката, за да маркира безбройните тайни местенца, които жадува да открие всеки археолог. Дълбоко в пещерите се появили песните и митове. Пред трептящите червени пламъци, които карали сенките на „разказвачите“ да танцуват по стените, децата научавали историята на света.
Промяната настъпила. Младите водачи били доволни. Някои си спомняли изпълнените със страх времена преди огъня. Разказвали, че светът бил огромно тъмно място, обитавано от ужасяващи създания. Преди идването на огъня в тъмното се спотайвали чудовища. Никой вече не си спомнял песента за водата. Малко от старите знаели тайната, която можела да възстанови света, да върне водните песни на буйния зелен и цъфтящ живот. Но младите племенни водачи щели да ги убият, ако кажат, че водата може да унищожи огъня. Знаели го, но пазели тайната. Огънят бил „непобедим“.