Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Мултипакторните му лампи могат да бъдат достатъчно малки, за да се поберат на длан. По-големите модели са с размерите и обема на термос. Използвани като високочестотни осцилатори, те произвеждат огромни количества енергия. Оптично фокусираните малки звезди се появявали мигновено и се поддавали на контрола, който по-късно отчаяно търсели всички конструктори на термоядрени реактори.
Фарнсуорт разбрал, че горещите йонизирани газове могат да се съберат в такива малки, подобни на звезди точки, а рядката им стабилност да се справя с всяко подадено напрежение. Малките звезди можели да поглъщат и задържат огромни количества енергия — черта, която силно впечатлила изобретателя. Първоначалната му идея била да използва принципа в по-мощни високочестотни лампи. Д-р Фарнсуорт предполагал, че процесът може да намери приложение в металургията. Звездите точки можели да се насочат, към каквато и да е повърхност. Стопяването на малки дупки в металите не би представлявало никакъв проблем за свободно носещата се малка йонна звезда. Не след дълго мислите му се насочили към ядрената енергия. Подобните на звезди „плазмоиди“ можели да бъдат натоварени с всякакви количества електрическа енергия и да се държат далеч от стените на контейнера. Те били стабилни, можели да абсорбират нови количества газ и електроенергия, теоретически без граници за достижимата температура. Идеята за използването на този принцип в създаването на ядрена пещ дълбоко го заинтригувала.
Топилката
Термоядреният синтез се използвала при водородната бомба. Научната общност говорела само за водородната енергия. Фарнсуорт също се заел с проблема за контролирана термоядрена реакция. Температурата на газа трябвало да бъде невъобразимо висока и да се задържа в стабилно състояние. Към 1953 г. той у него се родила идеята как да използва феномена на малката звезда за получаването на контролирани термоядрени реакции. Публикувал теоретична разработка върху използваемата термоядрена енергия.
През 1959 г. Х. С. Джинийн (Райтън) поканил д-р Фарнсуорт да говори през борда на директорите на „Ай Ти Ти“ за контролираната термоядрена реакция. Това било направено след изказаните от Американската електрическа компания твърдения, че подобна лекция вече е била изнесена. „Ай Ти Ти“ се обърнала официално към Фарнсуорт, след като той оповестил плановете си да започне проучвания върху термоядрените реакции. Той разработил нова и напълно оригинална лампа, която кръстил „Топилката“. В нея подобните на звезди плазмоиди от деутерий били изолирани, оформени, затворени, стегнати, уравновесени и задвижвани без абсолютно никаква нужда от магнитни прегради. Направил първите опити в домашната си лаборатория, а маркучите на бутилките с деутерий и електрическите кабели минавали през дневната и стигали до мазето. Скоро след това били направени предварителни тестове на първата „Топилка“ в една малка подземна лаборатория на „Ай Ти Ти“. Първият план на термоядрен реактор бил реализиран по-късно, през 1958 г. От „Ай Ти Ти“ наблюдавали цялото проучване и дори пратили свои инспектори в екипа на Фарнсуорт.
„Топилката“ е устройство, което произвежда контролирани термоядрени реакции и не използва магнитни заграждения. Дизайнът бил коренно различен от всички останали по онова време — най-проста оптична електронна система. Самата лампа не е по-голяма от топка за софтбол. В центъра й се намира излъчващ електрони катод, обкръжен от сферичен анод. Върху него е подредена група симетрично разположени дюзи за деутерий. Осите им се срещали в центъра на лампата и изстрелвали йони в реактивния фокус. Може би това е най-усъвършенстваната електронна лампа, създавана някога.
Частиците надеутерия се ускорявали и се събирали в центъра на лампата, като образували подобна на звезда плазмена точка. Не били нужни магнити за задържането на газа. Ядрата, уловени в звездата точка, никога не могат да се освободят от фокуса. Те се задържат на мястото си от собствената си инерция и от бомбардировката с нови ядра. Ядрата били буквално набивани до нужната плътност в центъра чрез процеса на „вътрешно задържане“ — термин, за първи път използван от Фарнсуорт. Потенциалите бегълци били спирани от пластовете околно напрежение и били принуждавани да се върнат обратно в централната точка.
Йонните сачми били държани като в менгеме от приложената енергия. Тази енергия можела да се прилага в центъра почти безкрайно, тъй като уловените ядра не могат да избягат от полето. Ядрата, които „падат“ в центъра на виртуалния електрод, натрупват огромно количество енергия и се държат в достатъчна плътност, за да породят контролирана термоядрена реакция. При достатъчно висока мощност термоядрената реакция може да се продължи и контролира по желания начин. Д-р Фарнсуорт разработил елегантен начин за извличането на отделяната енергия, която си остава електронна по характер. Получената енергия поражда електронно напрежение върху приложеното енергийно поле. Това създава драматичен обратен поток енергия, който може да бъде овладян пряко и използван.